Тъмно е бъдещето
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Шопов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тъмно е бъдещето». Краткое содержание книги:
Скудър не можеше да си обясни какви чувства всъщност предизвикваше в него видът й. Беше смутен. Тя беше симпатична жена — не красива, но много симпатична, някак почти по момичешки, макар че трябва да беше по-възрастна от него. И въпреки това на лицето й беше изписана някаква особена строгост. Коя беше тя? И защо беше толкова важна, че Даниел използваше цялата си власт, за да я залови?
Той почти съжали, че беше заповядал на Кинк да я упои. Имаше толкова много неща, за които му се искаше да я пита.
Кинк не откри никого с радиопредавателя, което не изненада особено Скудър; малките уоки-токита, които Даниел им бе предоставил, нито имаха голям обхват, нито пък бяха особено надеждни. Но половин час по-късно една от другите групи сама се появи и Скудър отново се почувства малко по-уверен.
Около един час преди обяд те потеглиха, макар че може би щеше да бъде по-разумно да дочакат Раул и камиона; машините бяха претоварени, а трите неподвижни тела, които трябваше да карат, не облекчаваха нещата. Бяха пътували около час, когато водачът на групата изведнъж намали и най-накрая спря. Колоната също спря тромаво, само Скудър докара машината си до първия хищник и го погледна въпросително.
— Какво става?
Мъжът вдигна ръка и посочи на север. Скудър проследи движението — и потръпна от ужас.
На известно разстояние от тях се движеше причудлива сянка, но Скудър веднага разбра за какво ставаше дума.
— Ездач? — промърмори той смутено и разтревожено в същото време. — По дяволите, какво означава това?
Огромният бръмбар приближаваше дяволски бързо, той се движеше право към мотоциклетния конвой. Скудър даде знак на останалите да загасят моторите. Той самият слезе от машината си и тръгна към ездача.
След по-малко от пет минути черният силует се превърна в лъскаво насекомо с размерите на слон. Скудър трябваше с всички сили да се овладее, за да не отстъпи съвсем инстинктивно назад, когато ездачът пристъпи към него. Макар че беше свикнал с близостта им, видът на гигантските ездитни насекоми го ужасяваше, както и през първия ден.
С неописуема неприязън Скудър погледна нагоре към ездача, който седеше на тила на бръмбара. Зад тънката, четириръка фигура се изправи друга, много по-едра, която обаче също полагаше много усилия да се задържи върху гладката хитинова броня.
Скудър изненадано потръпна, когато позна кой е.
— Раул!?
Ездачът пристъпи още напред, с рязко движение спря и за момент го огледа със своите грамадни тъмночервени фасетъчни очи: поглед, който накара Скудър да потрепери. Две-три безкрайни секунди гигантската глава със смъртоносни челюсти се полюшваше пред лицето му, после огромната твар се премести малко настрани и същевременно подгъна двата чифта предни крака, за да даде възможност на ездача си да слезе по-лесно. Ездачът — морони продължи да седи неподвижно, обаче Раул с облекчение въздъхна и се спусна надолу по гърба на огромния бръмбар и закуцука към него. Нещо в това куцукане събуди недоверието на Скудър. Изглеждаше неестествено, сякаш раната на Раул отдавна е била излекувана. Но това, разбира се, беше невъзможно. Скудър отпъди тази мисъл.
— Какво… какво означава това…? — неразбиращо попита той.
— Срещнахме се по средата на пътя — прекъсна го Раул, с тон, който го разтревожи повече от вида на самия ездач. — Трябва да ти предам нещо.
— Да ми предадеш? — Скудър смутено погледна първо него, после ездача-морони. — От кого?
— От Даниел.
5.
Когато се събуди, лявата половина на тялото й беше все така безчувствена. Беше нощ и тя лежеше до разпален огън, който осветяваше гол пейзаж, състоящ се от скали и храсти. Не само ударът беше причина толкова задълго да загуби съзнание. В устата и носа си усещаше противен вкус, който издаваше, че освен брадвичка, Скудър носеше със себе си и шише с хлороформ.
Черити се опита да се раздвижи, но не успя. Ръцете и краката й бяха завързани и дори да беше успяла да развърже въжетата, едва ли би стигнала далеч: около нея навсякъде гъмжеше от хищници. Тя видя най-малко двайсет от тези авантюристично облечени фигури, които седяха край огъня или се движеха насам-натам в тъмнината.
Къде беше? Не можеше да види кой знае колко около себе си. Откри няколко мотоциклета — проблясващи черни сенки в мрака, — внушителните очертания на скали и тук-там някой храст. Вече не се намираше в равнината, но това беше всичко, което можеше да каже със сигурност.