Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #4
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)». Краткое содержание книги:
Помпей можеше да се надсмива над самия себе си, ако бе сигурен, че събеседникът му няма скрити помисли. Облегна се назад и шумно се засмя. Цезар не лъжеше, бюстовете наистина се продаваха, той беше римският герой и половината девойки в града бяха влюбени в него.
— Виждаш ли какво изпускаш, като не ходиш на гости на Марк Крас?
Това подейства като отрезвително. Помпей се сепна, изправи рамене и погледна събеседника си накриво.
— Не мога да го търпя!
— Кой казва, че двамата трябва да се харесвате един друг?
— Не смятам, че трябва да се съюзявам с него.
— Трябва, Велики.
— А! — Помпей остави красивата чаша и изгледа Цезар. — Двамата не можем ли сами да се справим?
— Не е изключено, но е малко вероятно. Този град, държава, страна, идея, както щеш го наречи, загива, защото начело му стоят хора, чиято единствена цел е да орязват крилете на всички, които да застанат по-високо от останалите. В известен смисъл това е похвално поведение, но от друга гледна точа точка е една грешка. И грешката ще се окаже фатална за цял Рим, ако не се направи нещо. Все трябва да има здрава почва, на която да стъпят истински способните мъже, така че да покажат на какво са способни, както и не чак толкова способните, но все пак решени да изпълнят своя обществен дълг. Посредствените хора не могат истински да управляват и в това е проблемът. Ако можеха, щяха да видят, че нищо няма да постигнат, ако влагат цялата си сила и въображение в смехотворни представления, като това, което ни разиграха днес Целер и Бибул в Сената. Ето, погледни ме, Велики, способен и надарен човек, на когото се забранява да превърне Рим в нещо по-велико от това, което е. От мен се очаква да отбелязвам овчите пътеки из цяла Италия, да наглеждам как някакви си там хорица местят и нагласяват крайпътните камъни, да не би някое говедо да си хапне от чуждата нива. И защо се очаква точно от мен да изпълнявам задълженията на нисш чиновник, зает с работата, както каза Лукцей, на професионални земемери, наети от цензорите? Защото, Велики, аз подобно на теб имам по-големи мечти и знам, че мога да ги осъществя.
— Ревност. Завист.
— Дали? Може би тук е заложена известна ревност, но нещата са далеч по-сложни. Хората мразят другите да ги превъзхождат, а това важи в още по-голяма степен за онези, които се смятат за неподвластни на превратностите на съдбата единствено защото са се родили с потекло. Кои са Бибул и Катон? Единият е благородник, за когото съдбата е пожелала да се роди малък във всеки смисъл на думата, а другият е закостенял, лишен от елементарна толерантност лицемер, който веднъж съди хората за изборни измами, а следващия път сам прибягва до подкупи, щом това отговаря на интересите му. Ахенобарб е като див глиган, Гай Пизон е потънал до шията в мръсотиите си корумпиран тип. Целер е много по-способен от всички тях взети заедно, но и той попада в същата категория — по-скоро е склонен да използва цялата си енергия, за да те компрометира, вместо да преодолее личната си неприязън и да помисли за Рим.
— Нима искаш да кажеш, че те са неспособни да осъзнаят своята непълноценност? Че те наистина се смятат за не по-малко способни и надарени от нас? Не биха могли да са чак толкова самонадеяни!
— Защо не? Велики, човек има само един инструмент, с който да мери интелигентността — своя интелект. Затова мери всички според най-големия аршин, с който разполага — своя. Когато ти изчисти Нашето море от пиратите за едно-единствено лято, ти просто им показа, че задачата е изпълнима. Оттам следва, че и всеки друг на твое място би постигнал същото. Но ти не си им позволил, не си им оставил възможност да се изявят. Прокарал си специален закон, с който си принудил другите да стоят настрана и да наблюдават безучастно твоите успехи. Това, че са бездействали и не са свършили нищо сами, не е от значение. Ти им показваш нагледно, че задачата е изпълнима, а ако те признаят пред себе си, че не биха могли да постигнат целта толкова бързо и ефективно, значи ще признаят, че са хора без стойност, а това няма как да стане. Това не е въпрос за самонадеяност. Имаме пред себе си хора, които не виждат собствените си недостатъци. За мен това е отмъщение, с което боговете са наказали всички смъртни, които превъзхождат своите събратя.
Помпей обаче изглеждаше леко изнервен. Той беше достатъчно способен да борави с абстрактни понятия, но смяташе подобни интелектуални упражнения за безсмислени.