Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #4
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)». Краткое содержание книги:
Бибул замълча, но не седна, сякаш мислеше какво да каже в заключение.
— През дългите години, в които съм бил сенатор, рядко съм пожелавал нещо за себе си. Дайте ми това, което искам сега, и аз няма и да помисля за друго. Имате думата на един Калпурний Бибул.
Посрещнаха го бурни и невъздържани аплодисменти; Цезар шумно ръкопляскаше, не защото подкрепяше предложението на Бибул, а само от възхищение пред хитростта му. Бибул се беше справил много по-добре, отколкото ако се бе отказал предварително от управлението на провинция. Вместо това сам си пожела една мъчителна и неблагодарна задача, с което дори се извисяваше морално над съперниците си.
Помпей стоеше все така тъжен и нещастен на мястото си, а хората край него го гледаха осъдително: как е могъл богат и властен човек като него да причини такава злина на горкия Публий Сервилий. Единственият, който възрази на Бибул, беше Луций Лукцей. Той изтъкна, че задачата, която Бибул иска да му се определи отсега, е жалка и подхожда на професионален земемер, назначен с договор от цензорите. Други също се изказаха, но все в подкрепа на Бибул.
— Гай Юлий Цезар, ти си кандидат за консулската длъжност, при това с големи шансове да я получиш — напомни му мило Целер. — Имаш ли да добавиш нещо, преди да дам ход на гласуването?
— Нямам какво да добавя — усмихна се той.
Това до голяма степен отне ентусиазма на добрите люде. Но дори и така предложението бъдещите консули да се захванат след изтичане на мандата си с обозначаване на горските и полските пътеки за италийския добитък, беше прието с мнозинство. Дори Цезар гласува за, сякаш цял живот е сънувал да мери горските пътеки. Какво беше намислил? Защо не даде воля на звяра у себе си?
— Велики, стига си го преживявал — скара се Цезар на Помпей, който седеше все така унил на стола си, нищо че мнозинството от сенаторите вече бяха напуснали залата.
— Никой нищо не ми е споменавал за някакъв си Публий Сервилий! — възкликна той. — Само да ми дойдат икономът и останалите!
— Велики, Велики, не ставай смешен! Никакъв Публий Сервилий не съществува! Бибул си го измисли.
Помпей се сепна.
Измислил си го е? Е, това решава въпроса! Ще убия тая гадина с двете си ръце!
— Никого няма да убиваш — възпря го Цезар. — Ще дойдеш у нас да си пийнеш чашка вино, много по-хубаво от това, което въображаемият Публий Сервилий някога е отгледал. Между другото ми напомни да пиша на цар Фраат! Мисля, че той ще оцени виното ми. Пък и така ще си докарам приходи по доста по-спокоен начин, отколкото да обикалям из римските провинции… или да определям откъде да минават говедата.
Думите му донякъде повдигнаха настроението на Помпей; той се засмя, потупа Цезар по рамото и го последва към дома му.
— Време е да поговорим — напомни му Цезар, докато наливаше виното.
— И аз се чудех кога най-после ще се срещнем.
— Държавният дом е величествена резиденция, Велики, но си има и някои недостатъци. Вижда се от всички страни и всеки би могъл да следи кой влиза и излиза. Същото важи и за твоя дом; ти си толкова известен, че на улицата винаги ще се намерят някои обожатели, които да те дебнат. — Лукава искрица заблестя в погледа на Цезар. — Толкова си станал известен, че онзи ден, докато отивах на гости у Марк Крас, минах покрай пазара и забелязах сергии, на които продават твои бюстове. На теб дали ти плащат за разрешение? Миниатюрните Помпеевци се продават като топъл хляб.
— Така ли? — Помпей видимо се ободри. — Брей, брей! Ще трябва да погледна. Представяш ли си, малки бюстове с моето лице!
— Малки бюстове с твоето лице.
— И кой ги купува?
— Най-вече млади момичета — отбеляза с най-сериозен тон Цезар. — Е, срещаха се и по-възрастни клиенти, мъже и жени, но най-много са младите момичета.
— И те ще харесват дърт пръч като мен?
— Велики, ти си герой. При самото споменаване на името ти женските сърца ускоряват своя ход. Освен това — ухили се Цезар — бюстовете не са кой знае какво произведение на изкуството. Някой е направил калъп и е започнал да вае гипсови Помпеевци, все едно кучка ражда. Наел е няколко художници, които мацват по една боя отгоре, натриват косата ти с яркожълто, слагат ти две големи сини очи… Абе, не си приличаш чак толкова.