Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Е, глупаци колкото щеш! Клодий се замисли и бързо избра подходящото лице. Публий Фонтей! Той отдавна искаше да се присъедини към Клодиевия кръг, но беше държан настрана. Беше богат, да, но нямаше заслуги. Беше на деветнайсет години, следователно пълнолетен, затова пък умът му беше като на малко дете.

— О, Публий Клодий, каква чест! — задъха се от вълнение Фонтей. — Да, разбира се, ако обичаш!

— Естествено разбираш, че не мога да те призная за свой законен патерфамилиас, което означава, че щом осъществим осиновяването, ти ще трябва публично да ме освободиш от своята власт. Разбираш ли, за мен е жизненоважно да запазя името си.

— Разбира се, разбира се! Ще направя каквото поискаш.

Най-накрая Клодий се запъти към Дома на върховния понтифекс.

— Намерих си човек, който да ме осинови, та да вляза в плебса — обясни той без всякакви заобикалки. — Но за целта ми е необходимо съгласието на понтифексите и авгурите, които да ми осигурят законово решение. Ти ще можеш ли да ми го издействаш?

Красивото лице на Цезар не трепна. Домакинът наблюдаваше посетителя си с известно любопитство, а в бледите му, проницателни очи не се четеше каквато и да е осъдителна оценка. Устата му беше застинала като на статуя. Цезар дълго време нищо не отговори, но накрая се съгласи:

— Да, Публий Клодий, бих могъл да ти издействам каквото трябва. Но се страхувам, че ще изпуснеш крайния срок за изборите.

Клодий пребледня.

— Защо? Всичко е достатъчно просто.

— Забравил ли си, че зет ти Целер е авгур? Щом е отказал да приеме кандидатурата ти, значи и сега ще откаже.

— А така.

— Но ти не се отчайвай, всичко ще се нареди. Ще почакаме, докато Целер замине за провинцията си.

— Но аз исках да стана народен трибун тази година!

— Това го разбирам. Но просто няма да стане. — Цезар направи пауза, после добави: — Е, ти ще трябва да ми се отплатиш, Клодий.

— Как? — попита леко притеснено той.

— Като убедиш Курион да престане да говори глупости по мой адрес.

Клодий веднага му подаде ръка в съгласие.

— Дадено!

— Чудесно!

— Сигурен ли си, че друго не искаш, Цезаре?

— Само благодарности, Клодий. Мисля, че от теб ще излезе чудесен народен трибун. Ти си такъв разбойник, че познаваш властта на закона по-добре от всеки друг. — Това бяха и последните думи на Цезар, който се оттегли.

Естествено Фулвия чакаше наблизо.

— Чак след като Целер заминел за провинцията си — съобщи Клодий.

Тя го прегърна през кръста и го целуна, скандализирайки минувачите наоколо.

— Прав е. На мен Цезар много ми харесва, Публий Клодий! Винаги ми е напомнял на див звяр, който само мами хората, че се е опитомил. Какъв демагог ще излезе от него!