Книгата на живота

— Никъде няма да ходиш — заяви Матю. — Ще се предам.

Отворих уста да протестирам, но Изабо ме изпревари.

— Не, синко. Двамата с Жербер сме го правили и преди, както знаеш. Ще се върна за нула време. Най-късно след няколко месеца.

— Защо е нужно всичко това? — попита Маркъс. — След като Паството инспектира Сет-Тур и не намери нищо компрометиращо, би трябвало да ни оставят на мира.

— Паството трябва да има заложник, за да покаже, че е по-силно от Дьо Клермон — обясни Фийби, с което показа забележителна схватливост.

— Но, grand-mere... — съкрушено започна Маркъс, — би трябвало да съм аз, а не ти. Вината е моя.

— Може и да съм ти баба, но не съм толкова стара и крехка, колкото си мислиш — хладно каза Изабо. — Кръвта ми, дори да е по-нисша, не бяга от дълга.

— Трябва да има друг начин — намесих се аз.

— Не, Даяна — отвърна Изабо. — Всички в това семейство имаме своите роли. Болдуин ще ни тормози. Маркъс ще се грижи за братството. Матю ще се грижи за теб, а ти — за внуците ми. Колкото до мен, чувствам се развълнувана от перспективата отново да ме държат като заложница за откуп.

Хищната усмивка на свекърва ми ме накара да й повярвам.

След като помогнахме на Болдуин и Маркъс да стигнат до някакво крехко примирие, двамата с Матю се върнахме в покоите си в другия край на замъка. Матю включи уредбата веднага щом прекрачихме прага и заплетените трели на Бах изпълниха помещението. Музиката пречеше на другите вампири в дома да подслушват разговорите ни и затова Матю винаги пускаше нещо като фон.

— Добре е, че знаем за ръкописа повече, отколкото Нокс — тихо казах аз. — Щом взема книгата от Бодлианската библиотека, Паството ще бъде принудено да престане с ултиматумите си от Венеция и ще се заеме директно с нас. Така ще накараме Нокс да си плати за смъртта на Емили.

Матю ме изгледа мълчаливо за момент, после си сипа вино и го изпи на един дъх. Предложи ми вода, но аз поклатих глава. Точно в този час жадувах единствено за чай. Матю обаче настояваше да избягвам кофеина по време на бременността, а билковите напитки бяха слаб заместител.

— Какво знаеш за вампирските родословни дървета на Паството? — попитах и седнах на канапето.

— Почти нищо — отвърна Матю и си наля втора чаша вино. Намръщих се. Нямаше начин вампир да се напие с вино от бутилка — единственият начин да усети въздействието на алкохола бе да поеме кръвта на пиян източник, — но за Матю не беше обичайно да пие така.

— Паството пази ли генеалогии на вещици и демони? — продължих с въпросите с надеждата да го разсея.

— Не знам. Работите на вещиците и демоните никога не са ме интересували. — Той пресече стаята и спря, обърнат към камината.

— Е, няма значение — делово казах аз. — Основният ни приоритет трябва да бъде ръкописът. Ще трябва да замина за Оксфорд колкото се може по-бързо.

— И после какво ще правиш, ma lionne?

— Ще измисля начин да си го върна. — Помислих си за момент за условията, които баща ми бе изтъкал чрез заклинанието, обвързващо книгата с библиотеката. — Баща ми се е погрижил Книгата на живота да дойде при мен, ако имам нужда от нея. Сегашната обстановка определено е такава.