Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Значи основната ти грижа е безопасността на Ашмол 782 — опасно меко рече Матю.
— Разбира се. Както и намирането на липсващите листове — казах. — Без тях Книгата на живота никога няма да разкрие тайните си.
Когато демонът алхимик Едуард Кели откъсна трите листа в Прага през шестнайсети век, той накърни магията, използвана при създаването на книгата. За да се защити, текстът се бе заровил в пергамента, създавайки магически палимпсест, и думите се гонеха една друга през страниците, сякаш търсеха липсващите букви. Не беше възможно да се прочете онова, което бе останало.
— След като я върна, може би ще успееш да разбереш кои създания са обвързани с нея и може би дори да я датираш, като анализираш в лабораторията си генетичната информация — продължих аз. Научната работа на Матю беше съсредоточена върху произхода и измирането на видовете. — След като намеря липсващите листове...
Матю се обърна. Лицето му бе спокойно.
— Искаш да кажеш, след като си върнем Ашмол 782 и намерим другите листове.
— Матю, бъди разумен. Нищо няма да разгневи Паството повече от новината, че са ни забелязали заедно в Бодлианската библиотека.
Гласът му стана още по-мек, лицето — още по-спокойно.
— Ти си бременна от повече от три месеца, Даяна. Членовете на Паството вече са нахлули в дома ми и са убили леля ти. Питър Нокс отчаяно иска да се добере до Ашмол 782 и знае, че ти имаш силата да го направиш. Отнякъде е научил и за липсващите листове от Книгата на живота. Няма да отидеш нито в Бодлианската библиотека, нито където и да било без мен.
— Трябва да събера отново в едно Книгата на живота — повиших тон аз.
— Тогава заедно ще го направим, Даяна. В момента ръкописът е на сигурно място в библиотеката. Остави го там и нека тази работа с Паството се укроти.
Матю разчиташе — може би твърде много, — че съм единствената вещица, способна да вдигне заклинанието, поставено от баща ми върху книгата.
— Колко време ще отнеме това?
— Може би след раждането на бебетата — каза Матю.
— Това може да означава още шест месеца — отбелязах, мъчейки се да овладея гнева си. — Значи трябва да чакам да родя. А твоят план е да въртиш палци и да гледаш календара с мен, така ли?
— Ще правя онова, което нареди Болдуин — отговори Матю и допи виното си.
— Не може да бъде! — възкликнах. — Защо търпиш тези аристократични глупости?
— Защото един силен глава на фамилията предотвратява хаоса, ненужното кръвопролитие и по-лоши неща — обясни Матю. — Забравяш, че бях прероден в много различно време, Даяна, когато от повечето създания се очакваше да се подчиняват безпрекословно на някого, било то господар, свещеник, баща или съпруг. Изпълняването на заповедите на Болдуин не е толкова трудно за мен, колкото ще бъде за теб.
— За мен ли? Да не би да съм вампир — изсмях се. — Не е нужно дори да слушам.
— Нужно е, ако си Дьо Клермон. — Матю ме сграбчи за лактите. — Паството и вампирската традиция са ни оставили съвсем малко безценни възможности. Към средата на декември двамата с теб ще бъдем пълноправни членове на фамилията на Болдуин. Познавам Веран и знам, че тя никога няма да престъпи обещанието, което е дала на Филип.
— Не ми трябва помощта на Болдуин — възразих. — Аз съм тъкачка и имам своя собствена сила.
— Болдуин не трябва да знае за нея — предупреди ме Матю и ме задържа още по-здраво. — Още не. Но никой не може да предложи на теб или на децата ни по-голяма сигурност от тази, която предлагат Болдуин и останалите Дьо Клермон.
— Ти си Дьо Клермон — подчертах и го смушках с пръст в гърдите. — Филип го каза съвсем ясно.
— Не и в очите на другите вампири. — Матю взе ръката ми в своята. — Може и да съм роднина на Филип дьо Клермон, но не съм негова кръв. Ти си. Само заради това ще направя всичко, което поиска от мен Болдуин.
— Дори ако пожелае да убиеш Нокс?
Той ме погледна изненадано.
— Ти си наемният убиец на Болдуин. Нокс е влязъл на земята на Дьо Клермон, което е пряко предизвикателство към фамилната чест. Предполагам, че това превръща Нокс в твой проблем. — Говорех безстрастно, но това ми струваше усилия. Знаех, че Матю е убивал преди, но нещо в думата „убиец“ правеше тези деяния по-смущаващи.
— Както казах, ще изпълнявам заповедите на Болдуин. — Сивите очи на Матю бяха придобили зеленикав оттенък и бяха студени и безжизнени.