Книгата на живота

— Веран изглежда приятна — подхвърлих, нарочно мъчейки се да го провокирам.

— Приятна ли? — повдигна учудено вежди Матю.

— Е, като изключим това, че беше въоръжена с нож — отстъпих, доволна, че стратегията ми проработи.

— Ножове — поправи ме Матю. — Един в ботуша, един на колана и един в сутиена.

— Да не е била скаут навремето? — Беше мой ред да повдигна вежди.

Преди Матю да успее да отговори, Галоуглас се втурна в кухнята като синьо и черно петно, следван от Фернандо. Матю скочи на крака. Когато кучетата понечиха да го последват, той посочи пода и те незабавно седнаха.

— Довърши си закуската и се качи в кулата — нареди ми Матю, преди да изчезне. — Вземи кучетата със себе си. И не слизай, докато не дойда да те взема.

— Какво става? — попитах Март, като примигвах към внезапно опустялата кухня.

— Болдуин е тук — отговори тя, сякаш това беше достатъчно обяснение.

— Маркъс — промълвих аз, спомняйки си, че Болдуин се бе върнал, за да види сина на Матю. Скочих заедно с кучетата. — Къде е той?

— В кабинета на Филип. — Март се намръщи. — Не мисля, че Матю би искал да идеш там. Може да се лее кръв.

— Нищо ново. — Гледах през рамо, докато казвах това, и в резултат се блъснах право във Веран. Беше в компанията на достолепен възрастен господин с мършаво тяло и любезни очи. Понечих да ги заобиколя. — Извинете.

— Къде си мислиш, че си тръгнала? — попита Веран и ми препречи пътя.

— В кабинета на Филип.

— Матю ти каза да идеш в кулата му. — Очите на Веран се присвиха. — Той е твой партньор и трябва да му се подчиняваш като почтена съпруга на вампир. — Акцентът й бе смътно германски — не точно немски, австрийски или швейцарски, а сякаш беше заела по нещо от трите.

— Колко жалко за всички ви, че съм вещица. — Протегнах ръка към господина, който следеше разговора ни с едва прикрита развеселеност. — Даяна Бишъп.

— Ернст Нойман. Аз съм съпругът на Веран. — Акцентът на Ернст категорично издаваше произхода му от района на Берлин. — Защо не оставиш Даяна да иде след него, Schatzl*. Така ще можеш да я последваш. Знам, че не би искала да пропуснеш хубава разправия. Ще изчакам другите в салона.

* Съкровище (нем.). — Б. пр.

— Добра идея, любов моя. Едва ли ще могат да ме обвинят, ако вещицата избяга от кухнята. — Веран го погледна с нескрито възхищение и му лепна дълга целувка. Макар да изглеждаше достатъчно млада, за да му бъде внучка, ясно си личеше, че двамата са силно влюбени един в друг.

— Хрумват ми от време на време — каза той и очите му проблеснаха дяволито. — А сега ми кажи, преди Даяна да е избягала и ти да си я погнала, да взема ли нож, или пушка, ако случайно някой от братята ти се разбеснее?

Веран се замисли.

— Мисля, че сатърът на Март ще бъде достатъчен. Успя да забави Жербер, а неговата козина е далеч по-гъста от тази на Болдуин — или на Матю.

— Нима сте използвали сатъри срещу Жербер? — попитах. Ернст започваше да ми харесва все повече и повече.