Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
Зиги го прегърна през рамото.
— Лоша работа, Алекс. Но сега вече си зрял човек. Това, което видяхме снощи, беше наистина ужасно. Наистина не е необходимо да впрягаш въображението си, за да го правиш по-страшно. Каквото и да сънуваш, не може да е по-лошо от това, което изпитахме, когато намерихме Роузи.
Алекс си каза, че му се ще думите на Зиги да му действаха малко по-успокоително. Но те бяха верни само наполовина.
— Предполагам, че след тази нощ всички ще трябва да се борим с демони — отвърна той.
— Демоните, с които някои от нас ще се борят, са по-реални от другите — каза Зиги, отдръпна ръка и сключи длани зад тила си. — Не знам как стана, но Макленън надуши, че съм хомосексуален — той прехапа устни.
— О, по дяволите — каза Алекс.
— Знаеш ли, ти си единственият човек, на когото съм го казал — устата на Зиги се изкриви в иронична усмивка. — Е, с изключение на интимните ми приятели, разбира се.
— Разбира се. А той как разбра? — попита Алекс.
— Толкова се стараех да избягвам лъжи, когато разговаряхме, че той успя да напипа нишката. Сега се опасявам, че ще се разчуе.
— Защо да се разчуе?
— Защото хората обичат да клюкарстват. Не виждам причини ченгетата да се различават от останалите хора в това отношение. Сигурно ще разговарят и с университетската администрация. А ако решат да ни притиснат по някакъв начин, това им дава идеална възможност. Ами ако дойдат да разговарят с нас у дома, в Къркалди? Ако на Макленън му хрумне хитрата идея да ме натопи пред родителите ми?
— Няма да го направи, Зиги. Ние сме свидетели. Няма интерес да предизвиква отрицателното ни отношение.
Зиги въздъхна.
— Ще ми се да можех да ти повярвам. Но доколкото разбирам, Макленън се държи с нас по-скоро като със заподозрени, отколкото като със свидетели. Което означава, че ще е склонен да използва всичко, с което смята, че може да ни принуди да говорим — нали?
— Струва ми се, че те избива на параноя.
— Може и да си прав. Ами ако каже нещо на Уиърд или на Мондо?
— Те са ти приятели. Няма да ти обърнат гръб.
Зиги изсумтя презрително.
— Искаш ли да ти кажа какво ще стане, ако Макленън спомене пред тях, че един от най-близките им приятели е обратен? Уиърд ще налети да се бие с мен, а Мондо няма да влезе заедно с мен в тоалетна до края на живота си. Те мразят хомосексуалисти, Алекс. Сам го знаеш.
— Но са били твои приятели през половината си живот. Това би трябвало да струва повече от някакви глупави предразсъдъци. Аз нали не пощръклях, когато ми каза.
— Казах ти точно защото знаех, че няма да пощръклееш. Ти нямаш реакции на неандерталец.
Алекс направи гримаса.
— Предполагам, че не ти се е сторило много рисковано да споделиш с човек, чийто любим художник е Караваджо. Но и те не са някакви динозаври, Зиги. Ще успеят да го преглътнат. Дори могат да променят възгледите си в светлината на това, което знаят за теб. Наистина мисля, че не е необходимо да се тревожиш за това.
Зиги сви рамене.
— Може и да си прав. Но бих предпочел да не ги подлагам на изпитание. Пък и дори да реагират нормално, знаеш ли какво ще стане, когато се разчуе? Колко души в университета признават открито хомосексуалността си? Всички тези английски копелета, дето са се препипвали в частните интернати, си траят, нали? Ходят с разни шотландски хубавици, за да осигурят потомството. Я виж Джеръми Торп5 — предпочита да го съдят за съучастие в убийството на любовницата му, за да прикрие хомосексуалните си наклонности. Не сме в Сан Франциско, а в Сейнт Андрюз, Алекс. Ще минат години, докато получа дипломата си и стана практикуващ лекар, но ще ти кажа едно: ако Макленън се раздрънка, нямам никакви шансове за кариера.
— Нищо подобно няма да се случи, Зиги. Преувеличаваш. Уморен си, нали сам го каза, и всички не сме на себе си след това, което ни се случи. Има нещо, което ми се струва далеч по-обезпокояващо.
— И какво е то?
— Лендроувърът. Какво, по дяволите, ще правим с него?
— Ще се наложи да го приберем. Нямаме друг изход. Иначе Хенри ще съобщи за кражбата в полицията, и тогава лошо ни се пише.
5
Британски политик, бивш лидер на либералната партия от 1967 до 1976 г., когато бива принуден да се откаже от лидерското място заради споменатия скандал. — Бел.прев.