Змии в стените

– Добре, Силвия, кажи ми сега каква беше тази пица – откъде я взе, кой я плати, каза ли нещо допълнително…

Нито тя обаче успя да отговори, нито аз – да довърша въпроса. Вратата на апартамента се отвори с трясък и Тери нахълта вътре, разлютен като стадо оси, страдащи от хроничен запек.

– Триста косъма от брадата на Белдин! – изруга той и се запъти към банята. Забави се близо десетина минути. От вътрешността на тясното помещение се раздаваха такива трясъци, грохоти и експлозии, че чак ме достраша да открехна завесата и да го попитам какво става. От време на време страховитите звуци се преплитаха с всевъзможни псувни – няма да дръзна да ги повторя върху белия лист, но само ще спомена, че ако майките и изобщо цялата рода на известните магьосници бяха живи, със сигурност под строй щяха да се затичкат към гробищата, за да избегнат, ако може, онова, за което Тъмният Маг намекваше в излиянията си.

Най-накрая обаче явно му писна (или репертоарът му се изчерпа…), защото гюрултията постепенно позатихна. Броени мигове след това магът се появи с твърде неприветливо изражение. Ръкавите на гарвановочерния му халат бяха запретнати до бицепсите, затова успях за частичка от секундата да забележа, че косъмчетата по ръцете му бяха леко накъдрени и димяха. Навремето Били Зеленчука ми бе разправял за някаква дяволия, която се казвала „дезинфекция с гръцки огън и сок от мандрагора“, затова предположих, че приятелят ми е прибегнал до тази или подобна гадост, за да се справи с последиците от нещото в кутията.

– Ще ни осветлиш ли по въпроса каква беше тази гадост? – поинтересувах се аз, когато мълниите, изскачащи от очите на Тери, се посвиха до размерите на микроразрядчета от пиезокристала на запалка.

– Това, рисуващи мой братко, бе специален поздрав от онази пръчка Росинда14, вещицата от Варна, всичките ѝ ремонти да се провалят дано! – процеди с отвращение Тъмният, докато си наливаше нова порция скоросмъртница. Този път процесът протече без мърдане на кутрета, а по стария способ – с вземане на бутилката в ръка и така нататък. Очевидно нервите му не бяха в най-доброто си състояние, щом гледаше да се въздържа от магии…

Росинда. Името ми бе познато отнякъде, но откъде ли…?

Изведнъж в паметта ми проблесна споменът за една много дива вечер в „Зелената котка“, когато Били се бе хвалил за някакви съкровища, които били открили из Българско…

– Че на теб пък каква ти е далаверата с пазителката на съкровището на Хан Крум? – недоумяващо се обърнах към Тери.

– Е, не съм ли ти се оплаквал? Вещицата по една дребна случайност се падаше майка на една от последните ми приятелки. Ако трябва да задълбая в темата – на същата празноглавка, която днес е рожденичка. Дъртата брантия ми има зъб още от времето, когато разбра, че мъжът ѝ ме харесва и имаме общи теми за разговор с него. А когато щерка ѝ ме заряза и оная осъзна, че отрочето ѝ е разкарало единствения мъж, който някога е имал шанс да направи нещо с живота на малката… мани-мани, не ми се разправя!