Мрачният рицар

Страйдър поклати глава.

– Махни меча си.

– Не – каза Свен. – Прекарах нощта с девойка от лагера на Роуина и тя имаше какво да каже относно плановете им да ви видят двамата оженени. Обречен си, Страйдър. Бягай сега, докато можеш.

Страйдър се подсмихна.

– Не бъди глупак. Дори да исках да го направя, а аз не искам, не мога. Ако направя това, ще изглеждам виновен, а ние трябва да разберем кой наистина е убил Сирил.

– Ха – присмя се с отвращение Вал. – Той има достатъчно врагове. Само пълен идиот би обвинил теб за това.

– Има достатъчно идиоти в двора – прекъсна го Свен. – Репутацията на мъжа е залог и чест за всички ни. Не, зле е, но Страйдър е прав. Ще го оставим заедно с Кристиан да намерят виновника, докато останалите от нас държат жените заети, така че да не могат да се месят и да предизвикат сватба.

Уил изсумтя.

– Само на теб може да ти хрумне такова предложение.

– Какво? – попита Свен, сякаш беше обиден. – Намираш идеята да забавляваме дамите за отблъскваща? Нямах представа, че си любител на мъжете, Уил.

Уил бутна силно Свен.

– Достатъчно – намеси се Страйдър, разделяйки ги преди грубата им игра да прерасне в насилие. За пораснали рицари, мъжете му понякога му напомняха за деца и се чувстваше повече като техен баща, отколкото като техен сюзерен. – Не трябваше ли повечето от вас да са навън на арената и да тренират?

Те се спогледаха, сякаш бяха недоволни от идеята.

– Защо? – попита Уил. – Не е като някой от блюдолизците навън да може да ни победи. Мисля, че ще е по-добре да похабим времето си другаде.

Страйдър потри чело, сякаш през ума му мина видение на Уил в кръчмата, с бокал в едната ръка и девойка в другата. Той изстена от този образ.

– Добре е, че знам къде си бил миналата нощ или щях да си помисля, че ти си бил този, който се е скарал със Сирил и го е убил.

Уил винаги заплашваше да разкъса мъжете.

След като размисли добре, това рядко беше заплаха, но доста често в действителност се налагаше да го дърпат обратно. И все пак въпреки цялата готовност на Уил да убива другите, Страйдър се съмняваше мъжът наистина да е взел участие в смъртта на Сирил.

Не, имаше друг мъж, който беше виновен за деянието.

Страйдър им разказа за бележката на Роуина и наблюдаваше как едно по едно лицата им стават още по-мрачни.

– Нашият враг ни преследва – каза Уил.

– Да – съгласи се Страйдър. – Мисля, че трябва да поставим часови, за да се подсигурим, че никой друг от нас няма да умре.

– Колко от членовете на Братството са тук? – попита Вал.

– Със смъртта на Сирил, оставаме само ние и Кристиан.

– Не – спокойно възрази Рейвън. – Видях Роджър от Девъншир по-рано тази сутрин. Той пристигна късно предишната нощ.

– Тогава сме седмина – отбеляза Страйдър. – Информирайте Роджър какво се е случило и го настанете някъде близо до нас. Аз ще поема първата смяна довечера, после ще се редуваме да пазим.

Те кимнаха в знак на съгласие.