Мрачният рицар
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-44-0
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Мрачният рицар». Краткое содержание книги:
Дама на любовта
Красивата и миролюбива Роуина знае, че Страйдър от Блекмор е воин и като такъв трябва да го избягва. Но нещо гори в очите на този могъщ рицар – нещо, което не е срещала в никой от неговия вид – нежност и желание да обича и да бъде обичан. Въпреки това да влезе в света му, би било лудост и противоречи на всеки принцип, на който е подчинила живота си. Затова тя трябва да устои на копнежа си да се озове в прегръдките му.
Мъж на войната
Страйдър е принуден от дълга да се бие за правдата и никога не е чувствал нуждата от дом, докато погледът му не се спира върху изящните лице и тяло на несравнимата Роуина. Заклел се е да не познава любовта и не се осмелява да се поддаде на чувственото й очарование. Но когато са надвиснали предателства и опасности, благородният рицар трябва да бъде героят на нищо неподозиращата лейди, макар че действията му може да му струват честта, сърцето и забранената му мечта за щастие.
– Какво трябва да правим? – попита Бриджит, когато придворните дами на Роуина се скупчиха в средата на стаята като ято птици. Бриджит беше ниска жена, която притежаваше смолисто-черна коса и дребна, гъвкава фигура. – Ако лорд Страйдър е виновен…
– Никога няма да се омъжа – изстена Мариан. Едва година по-голяма от Роуина, Мариан имаше светлоруса коса и сочно, закръглено тяло, което вкарваше дамата в много компрометиращи ситуации, когато се приближеше някой привлекателен мъж. – Всички ще бъдем върнати обратно в Съсекс!
– Не – каза Джоан със също толкова разстроен глас. – Не мога да чакам друго мамино синче да дойде и да ми рецитира оди за бедрата и шията ми, сякаш не съм нищо повече от сочна кокошчица.
Бриджит я потупа утешително по гърба.
– Не се страхувай, Джоан. Няма да се върнем в Съсекс, а лорд Страйдър няма да умре. Ние ще намерим този, който е отговорен и сами ще го задържим.
– Какво става? – попита Роуина.
Придворните ѝ дами незабавно се разделиха. Те се огледаха, сякаш бяха виновни за някакво престъпление.
– Да става какво, милейди? – попита Джоан, преструвайки се на невинна.
Роуина погледна всяка една.
– Какво планирате?
– Ще намерим убиеца на Сирил – обяви гордо Бриджит.
– Ще трябва да бъдем хитри – напевно каза Мариан. – Ще отрупваме мъжете с... напитки и хитрините си. Но мисля, че сме готови за предизвикателството.
Останалите кимнаха с охотно съгласие.
Роуина направи всичко възможно да не завърти очи, докато видения как компаньонките ѝ изпадат в беда, проблясваха в ума ѝ. Не беше за чудене, че чичо ѝ ги държеше в усамотение в Съсекс. Всяка от тях, макар че беше състрадателна, бе готова да прелъсти всеки мъж, който минеше покрай нея.
– Ще направите всичко това заради лорд Страйдър?
Мариан кимна.
– Ами, да. Трябва да бъде доказано, че е невинен.
– И защо така? – попита Роуина.
– За да може да се омъжиш за него – просто отвърна Джоан.
Роуина наклони глава при това.
– Мислех, че ти искаш да се омъжиш за него.
– Ами, да, искам или исках, но сега, след като кралят те е избрал за негова невеста, ние сме...
Бриджит прекъсна думите ѝ, като я удари с лакът отстрани.
– Оу! – извика Джоан.
Роуина скръсти ръце пред гърдите си, докато я обземаше лошо чувство.
– Вие какво?
– Можеш да ѝ кажеш – проговори Елизабет от дясната страна на Джоан. – Не е като тя да не се досети сама.
Мариан въздъхна.
– Добре, ние си говорихме. Ти и чичо ти ни държахте в уединение в Съсекс и твоите приятели менестрели ни посещаваха, но откакто сме тук, вниманието ни е привлечено от факта, че могат да се намерят доста хубави мъже.
– Да – съгласи се Бриджит. – Виждала ли си Стефан от Нотингам? По-хубав мъж никога не бях поглеждала.
– Той е дивак – каза Роуина, спомняйки си начина, по който мъжът се беше оригнал по време на вечерята предишната нощ.
Беше треснал бокала си върху масата и беше поръчал още вино, което бе изпи по-бързо, отколкото тя беше успяла да мигне. И това беше последвано от още едно оригване.
– Той е мъж – рязко го защити Мариан. – Без да се обиждаш, милейди, но ни дойде до тук – тя задържа ръката си до брадичката, – от всички онези хленчещи момченца, които посещават Съсекс. Уморени сме от това да пеят оди за очите и жизнеността ни, докато женствеността ни се съсухря. Искаме истински мъж.
– Да! – съгласиха се те едновременно.
Бриджит потупа Роуина нежно по ръката.
– Разбираме и уважаваме факта, че не си склонна на мъжествен тип, милейди. Но останалите от нас предпочитат някой, който може да ни повдигне и да не се оплаква от това. Лорд Страйдър има много рицари в обкръжението си.
Джоан кимна.
– Рицари от добри семейства.
– Рицари със силни мускули – добави Мариан.
– Да – продължи Бриджит. – И според нашия начин на мислене, ако ти се омъжиш за лорд Страйдър, ние ще можем да направим собствения си избор сред тях.
Роуина беше втрещена.
– Не мога да повярвам на това. Ще ме жертвате пред Страйдър, за да можете...
– Това не е жертва – възрази Джоан, прекъсвайки я. – Лорд Страйдър е уловът в целия християнски свят. Трябва да си поласкана.
Ако чуеше това още веднъж...
Роуина потърси спокойствие от жените си, но без значение къде се опитваше да отиде, те упорито я следваха, всяка разказвайки ѝ за плана, който целеше да я видят свързана със Страйдър завинаги.
Това се превръщаше в най-самотния ден в живота ѝ.
Страйдър се спря в шатрата си, когато мъжете му се присъединиха към него.
Уил беше висок колкото него и имаше същата черна коса, дълга до раменете. Изражението му обикновено беше злобно начумерено, но днес лицето му беше дори по-каменно от обикновено.