Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Скорело. С фосфорна ръчна граната.
Корва поклати глава. Тайсън потропа с пръсти по масата.
— А какво всъщност правеше Бранд? — попита Корва.
— Горе-долу това, което каза. Нищо. Беше вцепенен от страх. Мислеше си, че ще убият и него.
Корва загреба малко пържен ориз.
— Лекарите винаги са някак си съмнителни, нали?
Те никога не успяват да се приобщят към една група с обща психика. Лекарите, кучкарите в армията, духовниците и техните помощници, предните артилерийски постове… Всички тези хора, които се присъединяваха към нас от време на време… Ние им изглеждахме някак си странни, нали? Те сякаш посещаваха някакво подвижно отделение на лудница, в което всички пациенти са въоръжени до зъби. С невероятно нетърпение очакваха да се махнат от този ад обратно в базовия лагер. А когато си тръгваха, ние всички им се присмивахме. Но знаеш ли? Ние наистина бяхме луди.
Тайсън си допи бирата, после отбеляза:
— Както се оказва, инстинктивното отношение на взвода към Бранд е било правилно. Трябваше да го очистят.
— А очистиха болницата — каза Корва. — Макар и да са знаели, че там не могат просто да убият няколко души и да се измъкнат безнаказано.
— Не. Това беше остров на цивилизация. Затова и я разрушиха.
Известно време запазиха мълчание. Телефонът звънна и Корва стана, за да го вдигне. Слуша търпеливо, после каза:
— Добре. Дръжте ме в течение. — Затвори и се обърна към Тайсън. — Обадиха се от кантората ми. Все още преговарят с несговорчивите адвокати на свидетелите ни.
— И?
— Не знам. Те имат много основателни причини да не желаят да излагат клиентите си на риска да дадат показания под клетва и да бъдат разпитвани от прокуратурата. Ако ти беше в тяхното положение и аз бях твой адвокат, не бих те оставил да свидетелстваш в никакъв случай.
— А какво става с другарството по оръжие и кръвната клетва, дадена на светлината на свещите и така нататък?
— Бих казал, че клиентът ми не си спомня нищо такова. Щях да кажа, че в края на двайсети век, в страна, управлявана от юристи, подобни неща спокойно могат да бъдат забравени. Щях също да кажа, за да спася достойнството на клиента си, че неговите клетви, ако изобщо е имало такива, щяха да се отнасят до разказа за една жестока битка. А не за избиване на хора. Но продължаваме да преговаряме с тях — добави Корва.
Тайсън не каза нищо. Корва въздъхна дълбоко.
— Бен, понякога ми се струва, че колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Понякога именно защитата разсейва последното съмнение от съзнанието на съдебните заседатели, които не са убедени по безспорен начин, докато прокурорът не започне да разпитва свидетеля на защитата.
— Възможно е. Но ние не предлагаме особено сериозна защита.
— Прокуратурата също не предложи много сериозно обвинение. Бих искал колкото се може по-скоро да подчертая това пред съдебния състав.
— Искаш ли аз да дам показания?
— Ще ти кажа. И ако се сетиш за някоя сериозна причина, поради която си оставил без внимание едно масово убийство, моля те да ми я съобщиш.
Телефонът звънна отново и Корва го вдигна.
— Добре, сержанте. Кажете им да започнат без нас. — Той затвори и се обърна към Тайсън: — Само дето няма да започнат без нас.
— Съдът подновява заседанието си — каза полковник Спраул.
Пиърс обяви както обикновено, че всички участници в процеса присъстват в залата.
Полковник Спраул се обърна към полковник Муър:
— По време на почивката ми съобщихте, че съдебният състав има въпроси към свидетеля, Стивън Бранд.
— Да, ваша милост — отговори Муър.
— Призовете отново свидетеля — каза Спраул на полковник Пиърс.
Пиърс направи знак на дежурния сержант. Бранд се забави и две минути по-късно изпратиха двама военни полицаи да потърсят дежурния сержант и Бранд. Най-накрая, след като изминаха цели пет минути, Бранд се появи и прекоси залата, за да отиде до свидетелската скамейка.
— Напомням на свидетеля, че все още е под клетва — каза Пиърс.
Бранд седна. Полковник Спраул се обърна към присъстващите:
— Имах възможността да видя и да чуя въпросите, които съдебният състав възнамерява да зададе на свидетеля, и ги определих като допустими. — Спраул погледна към Пиърс, после към Корва, след това отново към полковник Муър. — Можете да започнете.