Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Да. Той изобщо не се опита да ги спре.
— Стоял е там със свързочника си, Даниел Кели, и е пушел цигара.
— Да.
— А вие бяхте в същата стая с него? — Да.
— Страхувахте ли се от живота си? Бранд се поколеба.
— Затова ли не направихте нищо?
— Да.
— А лейтенант Тайсън страхуваше ли се за живота си?
— Не знам.
— Бихте ли казали, че войниците му са отишли по-надалеч от предполагаемата му заповед да застрелят неприятелските войници?
— Да. Те застреляха всички.
— Лейтенант Тайсън нареди ли им да застрелят всички подред?
— Не съм го чувал да дава такава заповед. Само първата.
— Бяхте ли учуден от първата му заповед да застрелят ранените войници?
— Не.
— Защо не?
— Беше ядосан.
— На кого?
— На болничния персонал.
— И затова даде заповедта да застрелят ранените неприятелски войници.
— Да.
— Но не и другите хора.
— Поне не съм чул такова нещо.
— Заплашваше ли някой лейтенант Тайсън?
— Не.
— Опита ли се някой да насочи оръжие към него?
— Не.
— Какво стана с хората от болничния персонал, на които е било наредено да отидат в санитарската стаичка?
— Вече казах, че някой хвърли там ръчна граната.
— Белтран? — Да.
— В предишните си показания казахте, че не си спомняте.
— Така ли? Сега си спомням.
— Наистина ли?
— Да. Белтран.
— Белтран е бил картечар. Той е стрелял с картечницата си през прозореца.
— Да.
— Картечарите носеха ли ръчни гранати?
— Откъде бих могъл да знам?
— Лейтенант Тайсън напускал ли е операционната зала по време на предполагаемото масово убийство?
— Да, към края. Не го видях повече преди да се съберем пред болницата.
— Вие къде бяхте?
— В операционната зала. През цялото време.
— Защо?
— Не знаех къде да отида.
— Защо не излязохте навън?
— Май трябваше да го направя.
— Лейтенант Тайсън се опита да подчини на волята си „целия болничен персонал“, така ли?
Бранд се поколеба за момент, после отговори:
— Не знам.
— Загрижен ли беше той за Артър Питърсън?
— Не знам.
— Как така?
— Бях само медицинско лице.
— Направихте ли всичко, което бе по силите ви, за да спасите Питърсън?
— Нищо не можеше да се направи повече.
— Освен да извикате хеликоптера на медицинската служба.
— Ваша милост — отново се изправи Пиърс, — Стивън Бранд не е обвиняем.
— Възражението се приема — каза Спраул. — Господин Корва, начинът, по който водите разпита си, придобива оскърбителен характер.
— Ваша милост, въпросите относно Артър Питърсън са следствие на една с нищо непредизвикана забележка на свидетеля по време на предходните му показания.
— Може и да е така. Но мисля, че вие вече изяснихте онова, което искахте да покажете.
— И аз мисля така, ваша милост.
— Възражението се приема. Продължете, господин Корва.
Тайсън продължи да слуша как Корва разпитва свидетеля. Бранд явно бе притеснен от начина, по който Корва водеше разпита. Корва се връщаше по няколко пъти на едно и също нещо, но всеки път задаваше въпроса си по малко по-различен начин и получаваше леко променен отговор. След това Корва повтаряше различните отговори на един и същ въпрос. Бранд беше притеснен, не можеше да се владее и да възвърне спокойствието си. Лицето и жестовете му издаваха, че е притиснат до стената.
След близо два часа разпит, Корва го попита:
— А вие застреляхте ли някого?
— Не.
— Видяхте ли Ричард Фарли да убива някого?
— Не.
— Видяхте ли Лари Кейн да убива някого?
— Не.
— Лари Кейн е бил мъртъв, господин Бранд. Пиърс се беше изправил, когато Корва каза:
— Нямам повече въпроси, ваша милост. Полковник Спраул едва не въздъхна с облекчение и каза:
— Съдът обявява почивка до тринайсет часа.
Бен Тайсън гледаше от прозореца на третия етаж на сградата за жилища на несемейни.
— Какво мислиш? — попита той Корва. Корва се беше изтегнал на дивана и се прозя.
— Мисля, че съдебният състав се съмнява в това, че си издал заповедта да застрелят неприятелските войници.
Тайсън виждаше ясно какво става в Офицерския клуб на стотина метра от тях. Първо забеляза група униформени хора, които взе за членовете на съдебния състав. После видя Бранд, Пиърс, Уейнърт и Лонго. Завиждаше им, че могат да се движат свободно. Навън на паважа имаше цивилни и Тайсън се сети, че са от средствата за масова информация. Близо до музея имаше спрели фургони на телевизията и той видя двама души с камери в ръце.
— Каква е тази мания?
— За какво става въпрос?
— Отразяването на процеса в медиите. Хората пред портала. Виждам портала оттук. Едри заглавия на първа страница на вестниците. На първа страница. В страната ни стават важни за нацията неща и извън този портал.