Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— А той харесваше ли ви?
— Не — каза с въздишка Бранд.
— Защо?
— Не знам.
— А вие защо го харесвахте?
— Беше добър командир.
— А беше ли добър командир на 15 февруари 1968?
— Не.
— А предния ден?
— Ваша милост — изправи се отново Пиърс, — това наистина е прекалено. Тези въпроси целят да смутят и объркат свидетеля.
— Възражението се отхвърля — отвърна просто Спраул. — Продължете.
Корва продължи, скачайки от една случка на друга. Бранд явно не харесваше този начин за водене на разпита. Той започна да дава отговори, противоречащи на дадените преди това, след което започна да отговаря предимно „Не знам“, „Не си спомням“.
— Застреляйте ги — каза накрая Корва. Бранд размърда език под бузата си.
— Това е пряка заповед, дадена на сержант Пол Садовски?
— Да.
— Знаели сте, че тази заповед е противозаконна.
— Да.
— Наблюдавали сте как сержант Садовски излиза, за да я изпълни?
— Да.
— Сержант Садовски сам ли излезе?
— Не.
— Кой беше с него?
— Не си спомням имената им.
— Колко бяха?
— Двама или трима.
— Чули сте шест или седем изстрела.
— Да.
— Дойде ли сержант Садовски или някой друг да докладва, че заповедта е изпълнена?
— Не. Всъщност, да… Някой извика към операционната зала „Разкарани са“.
— И за кого казваше този някой, че са разкарани?
— За шестте или седемте неприятелски войници.
— Сигурен ли сте?
— Да.
— Кой откри огъня в операционната зала?
— Не знам.
— Колко време останахте във взвода след 15 февруари?
— Около един месец.
— И така и не разбрахте кой е изстрелял няколко откоса куршуми в операционната зала, пълна с пациенти, болничен персонал и американски войници?
— Не.
— При предишните си показания посочихте, че е бил Симкокс.
— Може и да е бил той. Беше там.
— И лейтенант Тайсън не го порица за това?
— Не.
— Очаквахте ли някой да повярва на всичко това?
— Възразявам! — Полковник Пиърс вече целият беше почервенял. — Ваша милост…
— Възражението се приема. Господин Корва, това е последното предупреждение, което ви отправям.
— Да, ваша милост. Господин Бранд, вие заявихте, че лейтенант Тайсън е измислил лъжлива версия за прикриване на предполагаемото масово убийство.
— Да.
— Казахте, че вие сте се съгласил с това.
— Не. Не съм се съгласявал с нея.
— Значи сте доложил за масовото убийство.
— Не.
— Защо?
— Те щяха да ме убият.
— Кои?
— Хората от взвода.
— Смятате ли, че началниците ви щяха да ви върнат във взвода, чийто личен състав сте обвинили в масово убийство?
— Не… не знам дали нямаше да го направят…
— Наистина ли? — Корва погледна към съдебния състав, после отново се обърна към Бранд. — След като се върнахте в щатите през май 1968 — а, доложихте ли за случая?
— Не.
— Защо?
— Исках… Исках да го забравя.
— Казахте, че споменът за това ви е преследвал?
— Да, преследваше ме. И сега още ме преследва.
— Въз основа на това, което сте набюдавали, кого всъщност сте видели да извършва убийство в болницата?
— Не съм сигурен.
— Не можете ли да назовете имена?
— Не. Може би само Белтран. Видях го да застрелва ранения, когото изхвърли от операционната маса.
— А лейтенант Тайсън видя ли това?
— Да.
— Той предприе ли някакви действия срещу Белтран?
— Не.
— Господин Бранд, вчера слушах показанията ви в течение на часове и ако между настоящите и предишните има някакво сходство, то се отнася основно до лейтенант Тайсън. Останалите участници в инцидента в различните случаи вършеха различни неща, които не биха могли да правят, освен ако не се намират на две места по едно и също време. Разбирам, че от въпросните събития са изминали много години и аз не мога да очаквам нито вие, нито някой друг да си спомня точните действия, и дори имената, на тези деветнайсет души. Но настоящите и предишните ви показания поставят лейтенант Тайсън на същото място. Близо до първата операционна маса. И в общи линии вие го оставяте там почти през цялото време. Това точна преценка ли е за действията на лейтенант Тайсън?
— Да, той беше в операционната зала.
— И не е казал кой знай какво?
— Не. С изключение на няколко заповеди.
— Като например?
— Като например „Застреляйте ги“.
— Той не се е опитал да спре предполагаемото масово убийство?
— Не.
— А опита ли се да съдейства или да насърчава извършването му?
— Да. Като запази мълчание.
— Стреля ли с пушката си?
— Не, поне доколкото видях.
— Значи, той в общи линии е стоял там, според сегашните и предишните ви показания.