Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
Рим, последният ден на октомври 1661
Казвате ми, че за моята болка няма цяр и че Кралят ми е все така разгневен.
Да ми пишете това е като да ми съобщите смъртната присъда, и не сте постъпил човешки, при положение, че знаете за моята невинност, задето поне малко не ме утешихте, защото изобщо не ви е чуждо колко обожавам Краля и знаете страстта, която винаги ме е подтиквала да му служа тъй, както е необходимо.
Да бе пожелал Бог да не го бях обичал толкова и да бях по-привързан към синьор Фуке, отколкото към него: поне щях да се видя наказан справедливо за едно престъпление, от мен извършено, и нямаше да се оплаквам никому, освен на себе си. Та днес аз съм най-клетият млад човек на света, защото никога не ще мога да намеря утеха, защото считам Краля не само за един велик Властник, но и за Личност, към която изпитвах устрема на една толкова голяма любов, колкото е способна да сеща една човешката натура. Не се стремях към друго, освен да му служа, като се полага, и добре да си заслужа хубави похвали, без да мисля по никакъв начин дори и за най-малкото възмездие, и мога да ви кажа, че не бих останал така дълго във Франция, дори и да беше жив синьор Кардинала (Мазарини), ако да не бе любовта, която изпитвах към Краля.
Моята душа не е достатъчно силна, за да устои на едно така голямо злощастие.
Не дръзвам да се оплаквам, не знаейки на кого да припиша това нещастие, и макар да ми се струва, че Кралят ми причинява огромна несправедливост, не мога дори и устата си да отворя, защото е имал право да бъде изненадан, че съм разменял писма със синьор Главния интендант.
Имал е добра причина да ме сметне за лукав и лош, виждайки, че изпращам на синьор Фуке черновите на писмата, които пиша на Негово Величество. Има право да съди моето поведение и изразите, с които си служа (sic), като пиша на синьор Фуке.
Да, бедни ми дьо Лион, Кралят се отнесе с мен правилно, като е заявил пред вас, че не е никак доволен от мен, защото ръката, която е предала всичките му писма, заслужава да бъде отрязана, но сърцето ми е невинно, а душата ми не е извършила никакво прегрешение: те винаги са били верни на Краля, и ако Кралят иска да бъде справедлив, трябва да осъди едното и да освободи другите две, защото ръката е съгрешила от прекомерната любов, което сърцето ми е изпитвало към Краля. Сбъркала е, защото аз сещах силното желание да се завърна при него; защото се намирах в безизходица, изоставен от всички и защото вярвах, че Главният интендант е най-добрият и най-верният Министър на Краля, който му показваше своята доброта повече от всеки друг.
Това са четирите причини, които в този смисъл ме подтикнаха да пиша на синьор Фуке, и няма дори и една-единствена дума в моите писма, която да не мога да оправдая, а ако Кралят има добротата да прояви към мен тази милост, която никога не е била отказвана и на най-безчестния престъпник, то накарайте да изучат всичките ми писма, да бъда разпитан, да бъда хвърлен в затвора, преди още да съм отговорил, за да бъда наказан или за да получа прошка, ако го заслужавам.
Не ще се намери доказателство в писмата, които написах на синьор Фуке, че съм му писал преди времето, в което изпаднах в немилост, и това доказва, че не съм се запознал с него по-рано от ония дни.
Не ще се намери в тези равносметки, че той ми е дарявал някакви суми и че аз съм бил в числото на ония, който получаваха от него тайна пенсия.
Посредством някои от писмата, които той ми е написал, мога добре да покажа цялата истина и че той, познавайки причината, дето ме е подтиквала да му пиша, ми казваше (истина или не, не зная), че щял да ме препоръча пред Краля и че искал да поеме грижата за моята лична изгода.
И ето тук е приложено копие от последното писмо, единственото, което съм получил, откак съм в Рим. Ако искате оригинала, трябва само да ме помолите да го пратя…
Следователно Ато признава: когато е пишел на краля, тайно е предавал черновите от писмата на Главния интендант! Били са писма от един агент на Франция и, на всичкото отгоре, адресирани до владетеля — смъртен грях.
Ато обаче отрича да го е правел за пари: свързал се е с Фуке чак след като е изпаднал в немилост, тоест когато избухнал гневът на херцог дьо Ла Мейере и той се е нуждаел от сигурно скривалище (точно, както разказва Девизе в мемоара на прислужника).
За да докаже това, което казва, Ато прилага копие на едно писмо, написано до него от Фуке. Вълнуващ документ: Главният интендант пише на кастрата на 27 август 1661, няколко дни преди да бъде арестуван. Това е едно от последните му писма като свободен човек.