Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Асукаджи отново се захвана с шарукин, извършвайки движения, чрез които щеше да извлече максимума от новите си оръжия.
— Сега това — каза Асъм, като грабна жезъла камшик от стойката и му го подхвърли.
Жезълът камшик беше великолепно оръжие — дълга шест фута гъвкава пръчка, върху която бяха резбовани мощни защити, а от двете страни имаше тапи от защитено сребро. Асукаджи го улови и го завъртя, вписвайки го в своя шарукин. Жезълът се въртеше по-бързо, отколкото простото око можеше да проследи, и в ръцете на майстор гъвкавото дърво можеше да се огъва и да нанася удари около защитите, които биха отблъснали обикновено оръжие.
Ашия погледна към Асъм, който носеше само своята алагайска опашка, оръжието на даматите. Зъбците ѝ сигурно бяха защитени, но тя изглеждаше незначителна пред безбройните оръжия, които брат ѝ се канеше да вземе в нощта.
— Ами ти, съпруже? — попита Ашия. — Дори не си изрисувал ноктите си. Кое от оръжията на даматите ще вземеш за Алагай’шарак?
Асъм измъкна камшика от колана си и го окачи на кукичката на стената.
— Никое. Тази нощ ще се бия така, както се би ти в нощта, когато шарум’тингите се разкриха.
Ашия прикри изненадата си.
— Ще се биеш с копие и щит, като почитаемия ти баща?
Асъм поклати глава.
— Копието е забранено на даматите, а щитът само ще ме забави, когато трябва да действам бързо.
Ашия го погледна и постепенно започна да разбира.
— Съпруже, нали не искаш да кажеш, че ще се биеш само с шарусахк?
— Баща ми го направи, когато беше просто кай — отвърна Асъм.
Ашия знаеше историята. Една от първите легенди при възхода на Шар’Дама Ка.
— Но почитаемият ти баща е прекарал няколко години в Лабиринта, а самият той е казвал, че това е била последната му възможност. Да излезеш невъоръжен при Новолуние, е…
— Лудост — съгласи се Асукаджи, но Асъм го изгледа гневно и той наведе очи.
— Всеки може да убива алагаи с оръжие — каза Асъм. — Моите братя шаруми го правят всяка нощ. Няма да е достатъчно, ако искам да спечеля слава, която да се мери в братовата ми. — Той сви в юмрук едната от бинтованите си ръце. — Еверам или ще пожелае да спечеля, или няма.
Те излязоха в нощта, увити в черни наметала — Асукаджи и синовете дамати на Избавителя. Само Асъм носеше безстрашно бялата си роба. Шарумите го гледаха намръщено, помнейки забраната на Шар’Дама Ка, че духовниците не може да излизат в нощта. Но разпознаха Асъм, кръв от кръвта на самия Избавител, и никой не посмя да му попречи.
Близо до града нямаше алагаи, защото ги отблъскваха стените, защитените постове и редовните патрули. Трябваше да се отдалечат доста, преди до ушите им да достигнат звуците на битка. Най-после видяха Хошкамин, по-малкия брат на Асъм, който носеше тюрбана на Шарум Ка, докато командваше избиването на полски демони в широката равнина.
Хошкамин ги погледна изненадано.
— Не трябва да излизаш в нощта, братко! Забранено е!
Асъм се изправи пред него, строен пред мускулестото тяло на Хошкамин; облечен само в коприна, пред най-добрата броня на Хошкамин; без оръжия, докато Хошкамин беше въоръжен с копие и щит от защитено стъкло.
И въпреки това Ашия веднага осъзна, че Асъм има надмощие. Разликата между двамата беше само две години, но това беше много за мъжете, които още не бяха навършили двайсет. Асъм се наведе напред и Хошкамин отстъпи крачка назад.
— Избавителя го няма, за да ме спре — каза тихо Асъм. — Нито по-големият ни брат е тук. — Усмивката му беше опасна, хищническа. — Ти ще опиташ ли?
Не повиши глас, нито направи някакъв заплашителен жест, но Хошкамин видимо пребледня. Той погледна към хората си, като несъмнено си представяше как щеше да бъде опозорен, ако по-големият му брат го набие пред тях, докато носи белия тюрбан.
Хошкамин отстъпи две крачки назад и се поклони с уважение на Асъм.
— Разбира се, че не, братко. Просто имах предвид, че през нощта навън е опасно. Ще ти назнача телохранител…
Асъм махна презрително с ръка.
— Имам всички телохранители, от които се нуждая.
При тези думи дамаджи Асукаджи и братята дамати на Асъм отметнаха наметалата си и белите им роби засияха в защитена светлина. Хошкамин и шарумите ги зяпаха занемели, докато мъжете закрачиха към бойното поле.