Проходът

— Не, не виждам.

— Хвърли граната.

— Няма достатъчно място тук!

— Хвърли. Стаята е пълна с газ. Метни я под нея и бягай с всички сили към вратата.

Алиша вмъкна ръка измежду телата им и посегна към кръста си, извади граната. Чу как я отвори.

— Готово — каза тя.

Чиста дъга, нагоре и над главата на вирала. Стана както Питър се надяваше. Очите на вирала се откъснаха от тигана, изви глава да проследи параболата на граната, която профуча през помещението, издрънча на масата, а после се търколи по пода. Питър и Алиша се обърнаха и хукнаха към вратата. Алиша стигна първа, връхлетя върху металната дръжка. Свеж въздух и усещане за широта, намираха се в нещо като товарна платформа. Питър броеше на ум. Една секунда, две секунди, три секунди…

Чу първия сигнал, разтърсващата детонация на гранатата, после втори, по-силен тътен, когато газът в помещението се възпламени. Претърколиха се под ръба на платформата, когато първо над тях излетя вратата, после дойде ударната вълна и лумнаха пламъци. Питър усети как целият въздух от дробовете му излетя. Притисна лице към земята, прикрил глава с ръце. Нови експлозии се разнесоха, от взривяването на други помещения с газ, огънят лумна нагоре по сградата. Над тях започнаха да падат отломки, навсякъде хвърчеше стъкло, разбиваше се на настилката с взрив от блестящи парченца. Пое дъх, пълен с дим и прах.

— Да се махаме! — извика Алиша. — Цялата сграда сдава!

Ръцете и лицето му бяха влажни, кой ли знае от какво. Намираха се някъде в южната част на сградата. Тръгнаха през улицата на светлината на горящия хотел и се прикриха зад ръждясала преобърната кола.

Едва дишаха, кашляха от дима. Лицата им бяха покрити със сажди. Погледна към Лиш и видя дълго блестящо петно в горната част на бедрото ѝ, просмукало се в тъканта на панталоните ѝ.

— Кървиш.

Тя посочи главата му.

— И ти.

Във въздуха над тях отекна втора серия от експлозии. Огромна огнена топка се издигна нагоре през хотела и окъпа околността в ярка оранжева светлина, по улицата се посипаха обхванати от пламъци парчета.

— Според теб другите дали са се измъкнали? — попита той.

— Не знам — Алиша отново се закашля, после напълни устата си с вода от манерката и плю на земята. — Стой тук.

Позавъртя се около колата и се върна след минута.

— Преброих дванайсет пушека от тук. — Посочи неясно нагоре и надалеч. — Повечето са на кулата от другата страна на улицата. Пламъците са ги отблъснали, но няма да останат там дълго.

Такова беше положението. Навън в тъмното, с празни оръжия, хванати в капан от горяща сграда. И вирали. Седяха рамо до рамо, опрели гърбове на колата.

Алиша се извърна да го погледне.

— Добра идея беше. Да използваш тигана. Как разбра, че ще свърши работа?