Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
— Здравейте, maman. Аз идвах при вас — студено каза той.
— А защо не отидеш faire la courà madame Karenine?67 — прибави тя, когато княжна Сорокина се отдалечи. — Elle fait sensation. On oublie la Patti pour elle.68
— Maman, аз съм ви молил да не ми говорите за това — намръщено отвърна той.
— Казвам това, което приказват всички.
Вронски не отговори нищо и след като каза няколко думи на княжна Сорокина, излезе. На вратата срещна брат си.
— А, Алексей! — каза брат му. — Каква мръсотия! Глупачка, и нищо повече… Ей сега исках да отида при нея. Да отидем заедно.
Вронски не го слушаше. С бързи крачки той тръгна надолу: чувствуваше, че трябва да направи нещо, но не знаеше какво. Хвана го яд, задето тя бе поставила и себе си, и него в такова фалшиво положение, но същевременно я съжаляваше за страданията й. Той слезе долу в партера и тръгна право към ложата на Ана. При ложата й бе се изправил Стремов и разговаряше с нея:
— Няма вече тенори. Le moule en est brisé.69
Вронски й се поклони и се спря, като се здрависа със Стремов.
— Изглежда, че вие дойдохте късно и не чухте най-хубавата ария — каза Ана на Вронски, като го погледна иронично, както чу се стори.
— Аз съм лош ценител — каза той, гледайки я строго.
— Като княз Яшвин — усмихната каза тя, — който смята, че Пати пее прекалено високо. Благодаря ви — каза тя, като взе в малката си ръка с дълга ръкавица вдигнатата от Вронски програма и в тоя миг красивото й лице изведнъж трепна. Тя стана и отиде в дъното на ложата.
Забелязал, че на следващото действие ложата й остана празна, Вронски излезе от партера, като възбуди шъткане у стихналия при каватината театър, и си тръгна към хотела.
Ана се бе прибрала вече. Когато Вронски влезе в стаята й, тя беше сама, със същия тоалет, с който беше в театъра. Седеше в първото кресло до стената и гледаше пред себе си. Тя го погледна и веднага зае по-раншното си положение.
— Ана — каза той.
— Ти, ти си виновен за всичко! — извика тя, ставайки, със сълзи на отчаяние и злоба в гласа.
— Аз ти казах, молих те да не отиваш, знаех, че ще ти бъде неприятно…
— Неприятно! — извика тя. — Ужасно! Няма да забравя това, докато съм жива. Тя каза, че било позорно да седи до мене.
— Думи на една глупава жена — каза той, — но защо трябва да рискуваш, да предизвикваш…
— Аз мразя твоето спокойствие. Ти не трябваше да ме докарваш дотам. Ако ме обичаше…
— Ана! Каква връзка има тук любовта ми…
— Да, ако ме обичаше, както аз те обичам, ако се измъчваше като мене… — каза тя, като го поглеждаше с израз на уплаха.
Беше му жал за нея и все пак го беше яд. Той я уверяваше в любовта си, защото виждаше, че само това може да я успокои сега, и не я укоряваше с думи, но в душата си я укоряваше.
И тя поглъщаше любовните уверения, които му се виждаха така долни, че го беше срам да ги изказва, и постепенно се успокояваше. На другия ден след това, напълно помирени, заминаха за село.
Шеста част
I
Даря Александровна прекарваше лятото с децата си в Покровское, у сестра си Кити Левина. Къщата в нейното имение бе се срутила съвсем и Левин и жена му я склониха да прекара лятото у тях. Степан Аркадич одобри много тоя проект. Той казваше, че съжалява много, дето службата му пречи да прекара лятото със семейството си на село, което би било за него висше щастие, и понеже остана в Москва, идваше от време на време за един-два дни на село. Освен семейство Облонски с всички деца и гувернантката това лято у Левин гостуваше и старата княгиня — тя смяташе за свой дълг да се грижи за неопитната си дъщеря, която се намираше в такова положение. Освен това Варенка, Китината приятелка от чужбина, изпълни обещанието си да дойде при нея, когато Кити се омъжи, и гостуваше на приятелката си. Всички тия гости бяха роднини и приятели на Левиновата жена. И макар че той ги обичаше всички, съжаляваше донякъде за своя левински мир и ред, който бе нарушаван от тоя наплив на „шчербацки елемент“, както сам си казваше. От неговите роднини това лято им гостуваше само Сергей Иванович, но и той бе човек не от левинска, а от кознишевска порода, така че левинският дух съвсем се губеше.
В Левиновата, отдавна пуста къща сега имаше толкова много народ, че почти всички стаи бяха заети и почти всеки ден, сядайки на трапезата, старата княгиня трябваше да преброява всички и да настанява тринадесетия внук или внучка на отделна масичка. И за Кити, която се занимаваше усърдно с домакинството, не бяха малко грижите да набави кокошки, пуйки, патици, каквито, поради летния апетит на гостите и децата, се готвеха много.
67
Да ухажваш Каренина.
68
Тя прави сензация. Заради нея забравят Пати.
69
Те се изродиха.