Тревожна кръв [bg]

– Да – внезапно се съживи Идън. – И ето ти нà, че набедиха мама за крадла и пияница и я уволниха от медицинската служба. Секретарката твърдеше, че тайно подушила термоса на мама и от него лъхало на алкохол. Пълна измислица.

– Това е било няколко месеца след изчезването на Марго Бамбъро, нали? – пожела да уточни Страйк с химикалка, застинала над бележника.

– О, пардон – с леден сарказъм избъбри Идън, – отклоних се от главната тема ли? Хайде всички обратно към изчезналата бяла жена. Кого го е грижа какво е преживявала някаква си тъмнокожа?

– Простете, не съм... – отвори уста Страйк.

– Знаете ли коя е Тиана Медаини? – изстреля въпрос към него Идън.

– Не – призна той.

– Естествено, че не – процеди Идън. – Четиресет години след изчезването на Марго Бамбъро седим тук и си блъскаме главите какво се е случило с нея. Тиана Медаини е чернокожа тийнейджърка от Люишъм. Изчезна миналата година. На колко първи страници се появи името ѝ? Защо не беше начело в новините като Бамбъро? Защото не струваме толкова нито за медиите, нито за проклетата полиция, така ли?

На Страйк му бе трудно да намери адекватен отговор; без съмнение, както си помисли Робин, защото твърдението на Идън бе неоспоримо. Снимката на Джаки Ейлет, единствената чернокожа жертва на Денис Крийд, беше най-малката и неразличимата от призрачните черно-бели образи на убитите от Крийд жени върху корицата на „Демонът от Парадайс Парк“. Тъмната кожа на Джаки се открояваше най-слабо на мрачния фон. На най-видно място бяха поставени снимките на шестнайсетгодишната Джералдин Кристи и двайсет и седем годишната Сюзан Майър, и двете бледи и руси.

– Когато Марго Бамбъро изчезна – яростно заговори Идън, – полицията се отнесе с белите жени от медицинската служба, сякаш бяха от порцелан. Буквално им бършеха сълзите. Но не и с мама. Към нея се държаха като към закоравяла престъпничка. Онзи, главният разследващ, как му беше името...?

– Талбът – подсказа Робин.

– Все ѝ повтаряше: „Казвай какво криеш. Знам, че нещо премълчаваш“.

В съзнанието на Робин изникна загадъчната фигура на Йерофант. Пазителят на тайните и загадките в картите таро носеше шафранени на цвят одежди и яздеше бик („картата се отнася за Телец“), а пред него – черна жрица с коса, сплетена като тази на Мая („Пред него е жената с меч; тя представлява Блудницата...“). Кое бе дошло по-напред, реденето на карти таро, обозначаващи тайни и прикриване, или полицейският инстинкт, че ужасената Уилма лъже?