Тревожна кръв [bg]

– За бяла жена е лесно да обвини чернокож – каза Идън, – а особено лесно бе през седемдесет и втора година. Татко вече имаше полицейско досие, защото бе участвал в сбиване няколко години по-рано. Отиде в затвора за пет години.

– Сигурно е било тежко за семейството ви – каза Страйк, без да поглежда към Робин.

– Тежко беше, да – потвърди Мая. – Много тежко. Децата в училище... ами, знаете какви са децата...

– Повечето от парите вкъщи носеше татко – намеси се Порша. – Бяхме пет гърла, а мама нямаше кой знае какво образование. Преди татко да бъде арестуван, тя учеше, опитваше се да положи изпити, да се усъвършенства. Едва свързвахме двата края и докато татко работеше, а когато вече го нямаше, изпаднахме в крайна бедност.

– Майка ми и сестра ѝ бяха омъжени за двама братя – каза Мая. – Общо имаха девет деца. Семействата бяха много близки до арестуването на татко... но после всичко се промени. Чичо Маркъс ходеше всеки ден в съда, докато траеше делото срещу татко, но мама не искаше да отиде и чичо Маркъс много ѝ се сърдеше.

– Ами защото знаеше, че ще има голямо въздействие, ако съдията види семейството на татко обединено и застанало зад него – тросна се Идън. – Аз ходех. Бягах от училище, за да присъствам. Знаех, че е невинен.

– Ами браво на теб – рече Порша, но тонът ѝ никак не бе ентусиазиран. – Само че мама не искаше да седи в съда и да слуша татко да разправя колко често е правел секс с приятелката си...

– Тази жена беше отрепка – отсече Идън.

– „Помията охлажда горещото желязо“ – издекламира Порша с островитянски изговор. – Изборът е бил негов.

– Така или иначе – побърза да продължи Мая, – съдията повярва на жената и татко отиде в затвора. Мама никога не отиде да го посети там, нито водеше мен, Порша и братята ни.

– Аз ходех – отново се намеси Идън. – Карах чичо Маркъс да ме води. Той все така си беше наш баща. Мама нямаше право да ни спира да го виждаме.

– Да, и тъй – побърза да заговори Мая, преди Порша да е казала нещо. – Мама искаше развод, но нямаше пари за адвокат. Тогава доктор Бамбъро я свърза с една адвокатка феминистка, която съветваше жени в затруднена ситуация срещу намален хонорар. Когато чичо Маркъс каза на татко, че мама е успяла да си вземе адвокат, татко ѝ писа от затвора и я умоляваше да размисли. Твърдеше, че е открил Бог, че я обича, че си е научил урока и иска единствено семейството си.

Мая отпи от кафето си.

– Около седмица след като мама получи татковото писмо, една вечер чистела кабинета на доктор Бамбъро, след като всички си били тръгнали, и видяла нещо в кошчето за боклук.

Мая отвори чантата в скута си и извади бледосин силно намачкан лист хартия, който очевидно в миналото бе сграбчен в юмрук. Подаде го на Робин, а тя го сложи на масата, та и Страйк да може да го прочете.

Избелелият, написан на ръка текст беше смесица от главни и малки букви.