Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
През септември 1994 г. бившият президент Джими Картър, сенаторът Сам Нън и пенсионираният генерал Колин Пауъл постигнаха в последния момент споразумение със Седрас, което направи инвазията излишна. Седрас отстъпи властта на Аристид и американските войски бързо бяха прегрупирани за мирно влизане в страната. Инвазията се превърна в широкомащабна хуманитарна мисия.
Генерал-лейтенант Хенри Шелтън, командир на XVIII въздушнопреносим корпус, използва конвенционални сили (повечето от 10-та планинска дивизия) за осигуряване охраната на столицата Порт-о-Пренс. За обезопасяване на останалата част от страната той се обади на бригаден генерал Дик Потър със заръката да подготви военна сила от специалните сили (наречена обединена военна сила „Рали“). А-отделения се разпръснаха по селата и провинцията и се превърнаха в единствения източник на закон и ред, докато цивилното хаитянско правителство успее да поеме нещата в свои ръце.
Кампанията с психологическите операции използваше позиви, радиопредавания и високоговорители от хеликоптери, за да съобщят на населението, че сътрудничеството с американските сили и въздържането от участие и кървави конфликти с останките от незаконния режим ще бъдат най-бързият път към възстановяване на демокрацията. Частите по граждански въпроси започнаха да възстановяват отдавна разнебитената гражданска инфраструктура на Хаити. Например в една операция, която нарекоха ЛАМПОВ КЛЮЧ, те прекараха електричество до Джереми, Кап Хаитиен и други северни градове и селища — места, които нямаха електричество от години.
Балканите. В началото на 90-те години Югославия се разпадна на съперничещи си независими държави, всяка от които се стремеше да постигне някаква мечтана етническо-религиозна чистота — православна, мюсюлманска или римокатолическа. Невъзможна мечта — различните етнически групи бяха разпръснати по цялата карта на региона. И последва трагедия, когато етнически фракции се опитаха да осъществят със сила етническо прочистване, използвайки за целта многовековни омрази. Хиляди хора бяха изгонени от домовете, в които предците им са живели от векове, или още по-лошо — бяха изтребени.
От 1992 г. ООН и НАТО изпратиха сили в региона за налагане на мира, но се наложи координирано бомбардиране на сръбски цели (операция РЕШИТЕЛНА СИЛА — от август до септември 1995 г.), за да се стигне до прекратяване на огъня между враждуващите фракции. Това на свой ред доведе до Дейтънското мирно споразумение от ноември 1995 г. и Парижкото мирно споразумение от декември 1995 година. Мирните споразумения трябваше да бъдат приложени от операция СЪВМЕСТНИ УСИЛИЯ (от декември 1995 г. до декември 1996 година).
ССО изпълняваха важна мисия в подкрепа на СЪВМЕСТНИ УСИЛИЯ, изразяваща се предимно във взаимодействие с чуждестранните военни сили както правеха в ПУСТИННА БУРЯ и в Сомалия. Но други техни мисии включваха спасяване на персонал (като свалени пилоти) и огнева поддръжка.
Командването за специални операции на Балканите изпрати за главната им мисия елементи за връзка и координация (ЕВК) както при командирите на батальони или бригади от НАТО, така и — което беше много по-важно — при командирите на батальони и бригади на страните, нечленуващи в НАТО. ЕВК осигуряваха правилното тълкуване на информацията и инструкциите, предадени на батальонния или бригадния командир.
ЕВК всеки ден патрулираха с подразделенията си, поддържаха комуникациите, преценяваха настроенията сред местното население и различните воюващи фракции, осигуряваха точна информация за инциденти на насилие и извършваха общо разузнаване. Тъй като имаха собствени автомобили, те не зависеха от транспорта на подразделенията, в които бяха изпратени.
Екипите по гражданските въпроси координираха възстановяването на гражданската инфраструктура и организираха помощи, а това е трудоемка работа; там действаха повече от петстотин организации на ООН, правителствени и неправителствени организации, чиято работа трябваше да бъде хармонизирана. Екипите по граждански въпроси помагаха по няколко начина: координиране на репатрирането на бежанците; възстановяване на обществения транспорт, инфраструктура, на здравеопазването и търговията; организиране на избори и изграждане на ново национално и местно управление.
Екипите за психологически операции разпространяваха фактическа информация чрез печатни и електронни медии и провеждаха кампания за предпазване от мините, насочена предимно към защита на децата.