Изворът [bg]

— Аха — каза Тухи.

— Какво ли му е станало?

— Нищо, Алва. Проявява истинската си същност.

— Между другото, видя ли колко много вестници изровиха старите си снимки на голата статуя на Доминик в онзи проклет храм и ги отпечатаха заедно с репортажа за сватбата, за да покажат интереса на госпожа Уайнънд към изкуството, негодниците! Колко се радват да ударят по Гейл! На какво го направиха тия отрепки! Кой ли им е напомнил за това?

— Нямам представа.

— Разбира се, това е само буря в чаша вода. Ще се забрави след няколко седмици. Не мисля, че ще има кой знае какви поражения.

— Не и от този отделен случай.

— Да не би да предричаш нещо?

— Предричат го писмата, Алва. Но не самите писма, а фактът, че той не иска да ги чете.

— Да не ставаме мнителни. Гейл знае къде и кога да спре. Не прави от мухата слон… — Той погледна Тухи и гласът му се промени: — Господи, Елсуърт, прав си. Какво ще правим?

— Нищо, приятелю, нищо. Още известно време.

Тухи седна на ръба на бюрото на Скарет и с островърхата си обувка разбърка пликовете в коша. Те зашумоляха. Придобил бе приятния навик да се отбива в кабинета на Скарет по всяко време. Скарет разви зависимост от него.

— Кажи ми, Елсуърт — внезапно попита Скарет, — наистина ли си лоялен към „Банър“?

— Алва, не говори на диалект. Никой не е толкова старомоден.

— Не, точно това имам предвид… Е, знаеш какво искам да кажа.

— Изобщо не знам. Кой не е лоялен към хляба и маслото си?

— Да, така е… И все пак, Елсуърт, много държа на теб, но никога не съм сигурен кога говориш на моя език и кога — на твоя.

— Не затъвай в психологически усложнения. Съвсем ще се оплетеш. Какво ти се върти в главата?

— Защо продължаваш да пишеш за „Ню Фронтиърс“?

— За пари.

— Хайде, хайде, за теб са жълти стотинки.

— Та това е престижно списание. Защо да не пиша в него? Нямаш изключителни права над мен.

— Не и не ме интересува за кого пишеш. Но напоследък „Ню Фронтиърс“ публикува адски странни неща.

— За какво?

— За Гейл Уайнънд.

— Глупости, Алва!

— Не, драги, не са глупости. Може би не си забелязал, едва ли го четеш внимателно, но аз имам сигурен усет за такива неща. Знам кога става дума за писмено упражнение на самомнителен хлапак и кога дадено списание се отнася сериозно по някой въпрос.