Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
И така, Карло Одескалки е бил стожерът на икономическата дейност на фамилията: управлявал е значителните владения на рода Одескалки в Ломбардия, освен това е ръководил от Милано филиала във Венеция, където за него работели двама пълномощници. Така че потърсих двете инвентарни книги на имуществата, цитирани в завещанието на Карло. Те можеха да разрешат проблема: ако беше приложен списък на длъжниците, щеше да се появи и Уилям Оранжки. Но, странно защо, от инвентара нямаше и следа.
Тогава хвърлих един поглед на личните счетоводни книги на Карло и най-накрая открих нещо. В тежките томове, подвързани в кожа, попълвани от брата на Блажения Инокентий чак до смъртта му и съхранявани днес в Римския държавен архив, излизат на бял свят колосални трафици и транзакции: милиони и милиони скуди. Една малка част от операциите се отнасяше до търговски транзакции, приходи от мита, плащания на наеми. После идваше онова, което ме интересуваше: стотици финансови операции, в голямата си част извършени във Венеция от двамата надзорници, Чернеци и Рецонико, на които се изплащаха съответните комисионни. Почувствах как кръвта започна да тупти в слепоочията ми, когато видях, че основната част от операциите беше насочена към Холандия. Запитах се как така това нещо все още не е излязло на бял свят: един архивар ми обясни, че тези счетоводни книги били забравени в продължение на векове в подземията на двореца Одескалки и съвсем скоро били продадени на Римския държавен архив. Още никой не се бе заитересувал от тях.
Не ми беше трудно да стигна до същината на въпроса. От 1660 до 1671 година Карло Одескалки бе наредил изплащания в най-различни валути от Венеция за Холандия на обща стойност от 153 000 скуди: сума, почти равна на целия гигантски годишен дефицит на Папската държава (173 000 скуди) в момента, в който Бенедето е избран за папа.
В рамките на девет години, от 1660 до 1669, Одескалки изпращат цели 22 000 скуди на финансиста Ян Дойц, основател и собственик на една от най-големите холандски банки. Фамилията Дойц буквално представлявала неразделна част от държавата Холандия, не само поради натрупаните богатства, но и заради управленческите постове, които нейните членове заемали на всички нива, а и поради родствата и брачните връзки с господстващата върхушка. Зет на Ян Дойц е бил големият данъчен надзорник Ян де Вит, наставник и ментор на младия Уилям III. Ян Дойц Младши, син и съдружник на банкера, е бил член на Градската управа на Амстердам от 1692 до 1719; много потомки на рода Дойц бяха станали съпруги на холандски градоначалници, Генерали, търговци и банкери.
Това бе само началото. От юни до декември на 1669-та други близо 6 000 скуди са изпратени от рода Одескалки на една компания, в която бил съдружник Гулиелмо Бартолоти — един от финансовите спомоществователи на Уилям Оранжки. Ето го окончателното доказателство: рода Одескалки са пращали пари на Бартолотите, а те са заемали на Уилям, парите минавали от касите на бъдещия папа в тези на Оранжкия двор.
Колкото повече чуках, толкова повече врати ми се отваряха. Венецианските управители на рода Одескалки бяха изпращали от ноември 1660 до октомври 1665 други 22 000 скуди на някой си Жан Ньофвил. А Ньофвил определено не е бил в крайните редици на антуража на Уилям: дъщеря му Барбара се жени за Хиоб де Вилд, секретар на Амстердамското адмиралтейство и после Главен адмирал по лично настояване на Уилям Оранжки. Де Вилд били свързани от незапомнени времена с Оранжкия род: дядото на Хиоб, Жил де Вилд, е бил назначен за член на общинския съвет на Харлем от принц Мориц Оранжки. А пък Хиоб де Вилд събрал парите за инвазията на Англия през 1688, а след като Уилям се качил на трона, изпълнявал ролята на негов личен представител в Холандия.
Накрая, през октомври 1665, една малка сума е изпратена от управителите на рода Одескалки и на компанията на Даниел и Ян Батист Хохпид, първият от които е бил член на Амстердамския градски съвет, а и отговарял за търговията с Изтока — търговския и финансов бял дроб на еретическата, протестантска Холандия.
Следователно беше вярно. Дулчибени не си беше измислил нищо: холандците, тайно финансирани от фамилия Одескалки, бяха именно тези, чиито имена янсенистът в крайна сметка разкрива пред прислужника. Съвпадаше също и една важна подробност: за да не се оставят следи, парите са били изпращани на приятелите на рода Оранж от двете доверени лица на рода Одескалки, Чернеци и Рецонико. Понякога даже Карло Одескалки отбелязва в счетоводните книги, че една или друга операция трябва да се извърши от името на Чернеци или Рецонико, но парите бяха негови — значи и на брат му.