Дом на вериги

— Тъй вярно.

Гамът изчака войникът с прошарената коса да обърне коня си и да се отдалечи и се загледа отново в адюнктата.

Беше стигнала до отсрещния край, където лежаха повечето тела, струпани до оплисканите с кръв каменни стени, и след дълга пауза, през която огледа сцената във всички посоки, дръпна юздите и подкара обратно.

Гамът постави шлема на главата си и стегна ремъка.

Адюнктата стигна до склона, подкара нагоре и спря до него.

Никога досега не беше виждал толкова сурово изражение на лицето й. „Жена с малко женски чарове, както казват за нея с тон, почти близък до жалостта.“

— Адюнкта.

— Оставил е много от тях ранени — каза тя. — Допуснал е навярно, че ще стигнем навреме до тях. Ранени малазанци е по-добре от мъртви все пак.

— При условие че главатарят се стреми да ни забави, да.

— Стреми се. Дори със снабдителната линия на хундрилите ресурсите ни са на изчерпване. Загубата на фургоните снощи ще се почувства от всички.

— Защо тогава Ша’ик не изпрати този боен главатар срещу нас още докато прехвърляхме река Ватар? Сега сме на по-малко от седмица път до Стената на Вихъра. Щеше да спечели още някой месец, а ние щяхме да сме в много по-тежка форма, когато най-сетне пристигнем.

— Прав сте, Юмрук. И нямам отговор. Темъл оцени силата на тази нападателна част на малко под две хиляди — беше сигурен, че сблъсъкът през деня по фланга е разкрил пълната сила на противника, защото е видял обозните коне, както и прибраните от сетите. Тъй че частта е доста голяма.

Гамът се позамисли над това и изсумтя.

— Почти все едно, че си имаме работа с объркана съпротива, скарана помежду си.

— Същото ми хрумна и на мен. Засега обаче трябва да се заемем с този главатар, иначе ще ни пуска кръв до смърт.

— Пак трябва да се приказва с Гал значи. Ако успеем да ги измъкнем от тази броня на дядовците им, сигурно ще могат да изкачат един хълм, без конете им да грохнат.

— Тази нощ искам морската пехота, Юмрук.

Той присви очи.

— Морската пехота ли, адюнкта? Искате да се подсилят постовете?

Тя вдиша дълбоко.

— През 1147 година Дасем Ълтър се е изправил пред подобна ситуация с много по-малка армия срещу ордите на цели три племена, които го изтезавали буквално всяка нощ.

Гамът кимна.

— Знам сценария, адюнкта, и си спомням отговора на Ълтър. Морските пехотинци ще тръгнат тази нощ.

— Погрижи се да разберат какво се очаква от тях, Юмрук Гамът.

— Сред тях има и ветерани — отвърна той. — А и все едно, смятам да ръководя лично операцията.

— Това няма да стане…

— Ще стане, адюнкта. Моля за извинение. Но… ще стане.

— Както решиш.

Едно беше да се съмнява в качествата му на командир, а съвсем друго — в самия него.