Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
— Е, това е ужасно неприятно. Ако стигне до команд…
— Няма, Фидлър.
— Може би не нарочно, но в разгара на някоя битка?
— Кой ще ни слуша паническите крясъци в битката, сержант?
Фидлър изгледа преценяващо младежа и се ухили.
— Вярно. Все пак внимавайте какво говорите и кога.
— Слушам, сержант. Сега би ли обяснил изненадата, за която спомена?
— Не. Почакайте и ще видите.
Стрингс замълча, забелязал малка група ездачи, приближаваща се покрай походната колона.
— Стегнете се, войници. Идват офицери.
Юмрук Гамът изглеждаше уморен и състарен, забеляза сержантът. Да те засмучат отново в армията, след като си минал в пенсия, не беше никак добре, защото първото нещо, което изоставяше един стар войник, беше нервът на службата и беше трудно, ако не и невъзможно да се върне. Точно това отдръпване придаваше особен характер на войнишкото пенсиониране и всеки предпазлив войник обикновено го избягваше. Едно беше да изоставиш определен стил на живот, а съвсем друго — да зарежеш гибелния риск на войнишкото ежедневие. Фидлър загледа с тръпка на безпокойство приближаващия Юмрук.
Двамата, които придружаваха Гамът, бяха капитан Кенеб и лейтенантът, последният — с толкова мрачно, че почти комично изражение. „Офицерската му маска, с която се опитва да изглежда по-стар и с това — по-професионален. Но по-скоро прилича на човек със запек. Някой трябва да му го каже.“
Тримата подкараха бавно до отделението на Фидлър — донякъде изнервящо за сержанта, въпреки че им кимна. Забеляза, че очите на Кенеб са спрели на Кътъл.
Но пръв заговори Ранал.
— Сержант Стрингс.
— Да, сър?
— Двамата с Кътъл, моля излезте встрани от колоната за личен разговор. — След това извиси глас към крачещото пред тях отделение. — Сержант Геслер и ефрейтор Сторми, бегом към нас!
— Четирима ще са достатъчни да предадат правилно указанията на другите отделения — избоботи Юмрукът.
— Слушам, сър! — отзова се Ранал, който тъкмо се канеше да повика Бордюк.
Щом четиримата се строиха, Юмрук Гамът се окашля и започна:
— Ясно е, че всички сте ветерани. И както ме уведоми капитан Кенеб, минавали сте и преди през тези земи — не, няма нужда от повече подробности. Но разчитам на вас точно заради този опит. Адюнктата желае морските пехотинци да отвърнат тази нощ на пустинните нападатели.
И замълча.
Дълго никой не проговори — думите на Юмрука улягаха в умовете на четиримата бойци.
Най-сетне заговори Кенеб.
— Да, отговорът на Дасем, преди толкова години. Имаме късмет, че тази вечер се каните да пуснете системата „предай нататък“. Достатъчно е да продължи, след като тристранната битка свърши. — Наведе се от седлото и попита Фидлър: — Вие имате Птичата джвъчка, нали, сержант? Какви са залозите в момента?
— Според Мейби са четиридесет към едно, сър — отвърна Фидлър невъзмутимо.
— По-добре, отколкото се надявах даже — каза Кенеб и се изправи. — Но бих добавил, сержант, че убедих Юмрука също да заложи на вашата Птича джвъчка.
— Десет джаката — заяви Гамът. — И в това разчитам на… опита на капитана. И на вашия, сержант… Стрингс.
— Ще се постараем, сър.
Геслер се обърна към Сторми.
— Надушваш ли нещо, капрал?
Грамадният фалариец с кремъчния меч на гърба се навъси.
— Няма скорпиони край морето, да му се не види. Да, сержант, май надушвам нещо.
— Свиквай — посъветва го Кътъл.
Ранал изглеждаше объркан, но благоразумно си замълча… засега.
— Използвайте „предай нататък“ — продължи указанията Кенеб. — И запомнете. Погрижете се и най-намръщените отделения да се ухилят.
— Слушам, капитане. — Фидлър се замисли дали да не промени мнението си за Кенеб.
— Още нещо — добави капитанът. — Тази нощ операцията ще се командва от Юмрук Гамът. Съответно, искам вашите две отделения и това на Бордюк да удвоите дежурствата.
„О, ташаците на Гуглата под камък да видиш дано!“
— Разбрано, капитане.
Лагерът на Четиринадесета армия изглеждаше малко странно — привидно разхвърлян в безпорядък и ако можеше да се види отвисоко, щеше да прилича на дълго възлесто въже. След вечерята всички дейности напълно замряха, освен крачещите с неохота войници за първата постова смяна.
На едно определено място в участъка на морската пехота от Девета рота на Осми легион се беше заформило малко по-особено войнишко събиране — неголям кръг, обкръжаващ малък вътрешен пръстен от ками, забити в земята с остриетата навътре, на разстояние два пръста едно от друго. Вътрешният кръг беше празен, с огладен и почистен от камъчетата пясък.