Вещиците: Лашър [bg]

Тези думи ме объркаха. Жена като мен! В ума ми веднага изникна висока красавица с бледа кожа, бързонога, с дълги пръсти като моите. Не си ли бях представил такава жена, когато лежах с курвите? Изведнъж почувствах силна омая, като от аромат или мелодия. Спомних си майка си — тя не беше като мен. Тя бе вдигнала ръка да покаже знака на вещицата.

— Ти не осъзнаваш опасността — каза той, — ако невежите селяни в тази или друга страна те открият. Защо според теб шотландците те изпратиха така бързо надалеч?

— Плашиш ме, искам да млъкнеш. Аз живея живот, изпълнен с обич и покой, в служба на хората. Те ме изпратиха тук, за да стана свещеник. — След тези думи се успокоих, вярвах в тях безпрекословно. Вдигнах очи към небето — красотата му ми се стори съвършеното доказателство за Божията милост.

— Изпратиха те тук, за да не те убият селяните, които са убивали всички издънки от твоя вид. Още щом те видят, щом те подушат, ще се превърнат отново в свирепи езичници.

— Моя вид? Какъв вид? — Не исках да слушам повече, стиснах юмруци, но не можех да му посегна. Цели двайсет години, откакто се помнех, не бях удрял никого. Не можех да нараня човек. Заплаках и хукнах да бягам.

— Трябва да дойдеш с мен — извика той и се опита да ме догони. — Мога да осигуря всичко нужно за пътуването. Ти и без това нямаш лични вещи, нито багаж. Сигурно носиш молитвеника си. Не ти трябва друго. Ела. Ще идем в Амстердам и там, на сигурно място, ще ти разкажа цялата истина.

— Няма да дойда! — изкрещях аз. — Амстердам! Крепост на еретици! Това е просто друго име на ада. — Извърнах се. — Какво искаш да кажеш, че не съм обикновен смъртен?

Наведох се към него и той отново се изплаши, но все пак остана на мястото си.

— Ти имаш тяло, подобно на човешкото, което може да заблуди останалите — каза мъжът. — Но какво да кажем за душата ти. Най-древните легенди говорят, че съществата от твоя вид нямат души, затова за тях няма спасение и ще витаят в мрака завинаги, невидими, между небето и земята, защото небесата са затворени за вас и единствената ви надежда е да се върнете отново на земята в плът.

Бях поразен не само заради това, което чувах за себе си и че някой вярва подобно нещо за мен, а че изобщо може да съществуват подобни същества! Същества без души, които остават да витаят в мрака, а небесата са затворени за тях! Отново заплаках.

Избърсах очите си и погледнах мъжа, който бе изрекъл подобни скверни думи. Те ме изгаряха отвътре и пръскаха искри като влажно дърво, хвърлено в огъня. Колкото повече го гледах, толкова повече се убеждавах, че трябва да е зъл, че е пратеник на Дявола, че е част от мрачните му легиони, които искат да отнесат душата ми в ада.

— Значи аз нямам душа, така ли? Значи аз нямам душа и не мога да се надявам на спасение? Как смееш да говориш подобни неща! Как смееш да твърдиш, че нямам душа!

В яда си наистина го ударих и го повалих на земята. Бях изумен от силата си и веднага се разкаях за този си грях, както и за предишните.