Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Лъжеш — каза Змийския език.
— Прекалено често и лесно излита от устните ти тая дума — отвърна Гандалф. — Не лъжа. Виж змията, Теоден! Опасно ще е да я вземеш със себе си, не можеш и да я оставиш тук. Право ще е да я съсечеш. Ала това създание не винаги е било такова. Някога е било човек и ти е служило по свой начин. Дай му кон и го отпрати незабавно накъдето пожелае. Съди го по избора.
— Чу ли, Змийски език? — изрече Теоден. — Ето избора: да поемеш с нас на бой и в сраженията да покажеш дали си ни верен; или да си тръгнеш сега накъдето пожелаеш. Ала срещнем ли се пак, ще бъда безмилостен.
Змийския език бавно се надигна. Огледа ги с присвити очи. Накрая впи взор в лицето на Теоден и отвори уста, сякаш за да заговори. После изведнъж се изправи в цял ръст. Ръцете му се раздвижиха. Очите му заблестяха. Толкова злоба имаше в тях, че всички отстъпиха назад. Той се озъби, после със съскане се изхрачи пред нозете на краля кръшна настрана и хукна по стълбата.
— След него! — заповяда Теоден. — Вижте да не стори зло някому, ала не го закачайте и не му пречете. Дайте му кон, ако желае.
— И ако някой кон благоволи да го носи — добави Еомер. Един от стражите изтича по стълбата. Друг излезе до извора в подножието на терасата и донесе в шлема си вода. С нея изми плочките, които Змийския език бе осквернил.
— А сега елате, скъпи гости! — каза Теоден. — Елате и се освежете, доколкото позволява времето.
Отново влязоха във величествения дворец. Откъм града вече се надигаха виковете на глашатаите и песента на бойните рогове. Кралят щеше да потегли незабавно, щом се сберяха с оръжие в ръка всички мъже от града и околностите.
На кралската трапеза седнаха Еомер, четиримата гости и лейди Еовин, която се грижеше за краля. Хранеха се набързо. Всички мълчаха, докато Теоден разпитваше Гандалф за Саруман.
— Кой ли може да се досети откога е започнала измяната му? — въздъхна Гандалф. — Невинаги е бил зъл. Не се съмнявам, че някога беше приятел на Рохан; и дори когато охладня сърцето му, все още намираше полза във вас. Но отдавна вече готви вашата гибел, надянал дружеска маска, додето всичко бъде готово. През тия години задачата на Змийския език е била лесна и всичките му дела бързо са се научавали в Исенгард; земите ви са открити и чужденците бродят на воля из тях. И през цялото време шепотът на Змийския език е отеквал в ушите ти, тровел е мислите ти, смразявал сърцето, отнемал силата на ръце и нозе, а другите гледали и не можели нищо да сторят, защото волята ти се покорявала нему. Но когато избягах и те предупредих, маската се разкъса за всички, що можеха да виждат. Оттогава Змийския език се втурна в опасна игра — непрестанно се мъчеше да те забави, да не ти позволи да сбереш цялата си мощ. Той бе изкусен в лукавството — замъгляваше умовете на хората или използуваше страховете им, както се случеше. Не си ли спомняш как пламенно настояваше да не сваляш нито човек от безсмислената охрана на северните области, докато истинската заплаха идваше от запад? Той те убеди да забраниш на Еомер да преследва върлуващите орки. Ако Еомер не се бе разбунтувал против словата на Змийския език, изречени през твоята уста, орките вече щяха да бъдат в Исенгард с безценна плячка. Наистина не плячката, за която Саруман жадува над всичко, но все пак двамина от моя Отряд, знаещи за тайната надежда, що дори и с теб, кралю, не мога още да споделя открито. Смееш ли да си помислиш през какви мъки биха минали, или какво би изкопчил от тях Саруман за наша погибел?
— Много дължа на Еомер — каза Теоден. — Зад дръзкия език често се крие вярно сърце.
— Кажи още — добави Гандалф, — че в замъглени очи истината често е с грозно лице.
— Да, очите ми бяха почти слепи — каза Теоден. — И най-много дължа на теб, гостенино мой. Пак се явяваш навреме. Преди да потеглим, искам да ти дам дар, какъвто си избереш. Само посочи от всичко що имам. Единствено меча си не давам!
— Тепърва ще видим дали съм дошъл навреме — каза Гандалф. — А колкото до дара ти, кралю, ще избера онзи, от който се нуждая — бърз и верен. Дай ми Сенкогрив! Предния път само ми услужи с него, ако можем да го наречем услуга. Но сега ще го яздя през велики премеждия, изправили сребро против черен мрак — не бих искал да рискувам чуждото. И нека той бъде връзка на вечна дружба помежду ни.
— Добре избираш — каза Теоден — и с радост го давам сега. Ала дарът е голям. Няма друг като Сенкогрив. В неговия облик се е завърнал някой от могъщите жребци на древността. Не ще видим втори като него. А на вас, гости, предлагам каквото намерите в моята оръжейница. Мечове не ви трябват, ала там има шлемове и изкусно изплетени ризници, гондорски дарове за прадедите ми. Изберете измежду тях, преди да тръгнем, и дано ви послужат добре!