Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Не се опитах да я извикам отново — знаех, че биенето на барабаните щеше да заглуши гласа ми, а и не исках да плаша Катерина, не биваше тя да чува как майка й вика от страх за нея. Стоях съвсем спокойно и дори й махнах с ръка, за да покажа, че знам къде е, че знам къде отива и че ще дойда да я взема веднага, щом мога.
Усетих, че Уилям дойде зад мен и също помаха на дъщеря ни, но не се обърнах към него.
— Къде смяташ, че ги водят? — попита той, сякаш не знаеше отговора също така добре, както и аз.
— Знаеш къде — казах аз. — Защо ме питаш? На най-лошото място, за което можеш да си помислиш. Водят ги в Тауър.
Уилям и аз не губехме време. Отидохме право в стаята си, хвърлихме по няколко дрехи в едни дисаги и забързахме към конюшнята. Хенри чакаше с конете, прегърна ме бързо и ми се усмихна сияйно, после Уилям почти ме хвърли на коня ми и се качи на своя. Взехме с нас коня на Катерина, току-що подкован. Хенри го поведе заедно със своя ловен кон, а Уилям взе дребното, набито конче на дойката. Тя ни чакаше, ние я качихме на седлото с бебето, завързано здраво за гърдите й, и потеглихме тихо извън двореца и нагоре по пътя за Лондон, без да казваме никому къде отиваме или колко ще се бавим.
Уилям нае стаи за нас зад манастира на миноритките, далеч от брега на реката. Аз можех да видя кулата Бийчам34, където бяха затворени Ана и дъщеря ми. Брат ми и неговите хора бяха също там някъде. Това беше същата кула, в която Ана беше прекарала нощта преди коронацията. Чудех се дали сега си спомня великолепната си рокля и мълчанието на Лондон, което я предупреждаваше, че никога няма да бъде обичана кралица.
Уилям нареди на хазяйката да ни приготви вечеря и излезе да събира новини. Той се върна навреме за вечеря и когато жената ни поднесе храната и излезе от стаята, ми разказа какво бе узнал. Хановете около Тауър жужали от слухове, че кралицата е затворена и се говорело, че обвинението е във вещерство и прелюбодеяние и кой знае в какво още.
Аз кимнах. Това решаваше съдбата на Ана. Хенри използваше силата на слуховете, гласа на тълпата, за да си проправи път към анулирането на брака и към новата кралица. В кръчмите вече говореха, че кралят отново е влюбен, и този път в красива и невинна девойка, англичанка от Уилтшир, Бог да я благослови, и толкова набожна и мила, колкото Ана била прекалено учена и повлияна от френската култура. Някой беше дочул, че Джейн Сиймор със сигурност била приятелка с принцеса Мери. Тя също била придворна дама на кралицата. Молела се по стария обичай, не четяла съмнителни книги и не спорела с мъжете, които разбирали повече. Хората от нейното семейство не били ненаситни лордове, а открити и честни хора. Освен това семейството било плодовито. Нямало съмнение, че Джейн Сиймор щяла да има синове — щяла да изпълни задачата, в която се провалили и Катерина, и Ана.
— А брат ми?
Уилям поклати глава.
— Няма вести.
Аз затворих очи. Не можех да си представя свят, в който Джордж не беше свободен да отиде там, където пожелае. Кой можеше да обвини Джордж? Кой можеше да обвинява този чаровен и лекомислен мъж в каквото и да било?
— А кой прислужва на Ана? — попитах аз.
— Майката на Мадж Шелтън, както и няколко други дами.
Аз направих гримаса.
— Никой, когото тя да харесва и на когото да има доверие. Но поне вече може да пусне Катерина. Вече не е сама.
— Мислех си, че можеш да й пишеш. Тя може да получава писма, ако са отворени. Аз ще занеса писмото на Уилям Кингстън, управителя на Тауър, и ще го помоля да й го даде.
Затичах надолу по стълбите към хазяйката и я помолих за перо и хартия. Тя ми позволи да използвам нейното писалище и ми запали една свещ, а аз седнах до прозореца, за да използвам последната дневна светлина.
Скъпа Ана,
Знам, че сега ти прислушват други придворни дами, затова те моля да освободиш Катерина от службата й, защото ми е необходима.
Умолявам те да я пуснеш да си дойде веднага.