Другата Болейн

За миг аз сякаш не го чувах. Чувах думите, но те долитаха приглушено до мен, сякаш отдалеч. Тогава Уилям изтегли стола ми назад от масата и приведе главата ми надолу, след което чувството, че сънувам, изчезна. Виждах ясно дъските на пода под обувките си и се опитах да се освободя от него.

— Пусни ме да стана, няма да припадна.

Той веднага ме пусна, но коленичи в краката ми така, че да може да вижда лицето ми.

— Опасявам се, че ще трябва да се молиш за душата на брат си. Със сигурност ще обвинят и него.

— Той не е ли бил осъден заедно с тях?

— Не. Те са били осъдени от обикновен съд. Джордж и Ана ще трябва да се изправят срещу перовете на кралството.

— Тогава ще се намери някакво оправдание. Те сигурно са се договорили за нещо.

Уилям явно се съмняваше.

Аз скочих от мястото си.

— Трябва да отида в двора — казах аз. — Не трябваше да се спотайвам тук и да се крия като глупачка. Ще отида и ще им кажа, че това не е редно, преди нещата да продължат в този дух. Ако тези хора са признати за виновни, тогава аз трябва да стигна до двора навреме, за да свидетелствам, че Джордж е невинен, както и Ана.

Той беше по-бърз от мен, и ми препречи вратата, преди да стигна даже на две крачки до нея.

— Знаех, че ще кажеш така, но няма да отидеш.

— Уилям, брат ми и сестра ми са в най-голяма опасност. Трябва да ги спася.

— Не. Защото ако си вдигнеш главата дори на сантиметър, те ще я отсекат, както и техните. Кой според теб изслушва свидетелите срещу тези хора? Кой ще оглавява съда на делото срещу брат ти? Собственият ти чичо! Той използва ли влиянието си да го спаси? А баща ти? Не. Защото те и двамата знаят, че сестра ти научи краля да бъде тиранин, и сега той е полудял и те не могат да се изправят срещу неговата тирания.

— Трябва да го защитя — казах аз, блъскайки го в гърдите. — Това е Джордж, любимият ми брат Джордж. Да не мислиш, че искам да отида в гроба с мисълта, че когато са го съдили, той се е оглеждал и не е видял никой, който да си помръдне пръста в негова защита? Ако това ще донесе смъртта ми, ще отида и на смърт заради него.

Уилям ненадейно отстъпи.

— Отивай тогава — каза той. — Целуни малката за сбогом преди да тръгнеш, както и Хенри. Ще предам на Катерина, че си й дала благословията си. Целуни и мен за сбогом. Защото ако отидеш в тази зала, никога няма да се върнеш жива оттам. Сигурен съм, че ще бъдеш обвинена най-малкото във вещерство.

— Защо, за Бога? — възкликнах аз. — Какво мислиш, че съм направила? Какво мислиш, че е направил който и да е от нас?

— Ана ще бъде обвинена за прелъстяване на краля с магия. За брат ти казват, че й е помогнал. Ето защо техните дела ще се разглеждат отделно. Прости ми, че не ти го казах веднага. Това не е новината, която бих съобщил с особена радост на жена си по време на вечеря. Те са обвинени, че са любовници и че са призовавали дявола. Съдят ги отделно не защото ще ги помилват, а защото престъпленията им са твърде големи, за да могат да бъдат изслушани на общото съдебно заседание.