Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Бях твърде зашеметена, за да мога да направя каквото и да било, освен да ги гледам как се отдалечават, но в мига, когато се изгубиха от погледа ми, прихванах полите си и затичах по пътечката към двореца, за да намеря Джордж, баща ми или изобщо някой, който би помогнал на Ана и би могъл да отдели Катерина от нея, да я върне в безопасност, при мен, за да тръгнем към Рочфорд.
Връхлетях тичешком в залата, но някакъв мъж ме задържа, както се бях затичала към стълбите, бутнах го встрани, но в същия миг осъзнах, че това бе единственият мъж на света, когото исках да видя.
— Уилям!
— Скъпа моя, любов моя. Значи си научила?
— О, Боже мой, Уилям. Те отведоха Катерина! Отведоха момичето ми!
— Арестували са Катерина? По какво обвинение?
— Не! Тя е с Ана. Като нейна придворна дама. А на Ана й заповядаха да се яви пред Частния съвет.
— В Лондон?
— Не, събрали са се тук.
Той веднага ме пусна, изруга, направи припряно няколко крачки, но после се върна при мен и хвана ръката ми.
— В такъв случай просто ще трябва да чакаме, докато излезе — той се взря внимателно в лицето ми. — Не гледай така, Катерина е просто едно младо момиче. Разпитват кралицата, а не нея. Едва ли изобщо ще я заговорят, а даже и да го направят, тя няма какво да крие.
Поех разтреперана дъх и кимнах.
— Така е. Тя няма какво да крие. Не е присъствала на нищо нередно. А и те само ще я разпитат. Тя е от благородническо потекло. Няма да й сторят нищо. Къде е Хенри?
— На сигурно място. Оставих го в нашите покои с дойката и с бебето. Мислех, че тичаш така заради брат си.
— Какво е станало с него? — попитах аз изведнъж, а сърцето ми отново се разтуптя. — Какво се е случило с Джордж?
— Задържаха го под стража.
— С Ана? За да отговаря пред Частния съвет?
Лицето на Уилям беше мрачно.
— Не — каза той. — Отведоха го в Тауър. Хенри Норис е вече там, самият крал го придружи до Тауър вчера. А Марк Смийтън — нали помниш онзи певец? Той също е там.
Устните ми бяха като изтръпнали — проговорих отново с усилие.
— Но в какво ги обвиняват? И защо разпитват кралицата тук?
Той поклати глава.
— Никой не знае.
Ние чакахме до обяд за новини. Аз кръстосвах залата пред стаята, в която Частният съвет разпитваше кралицата, но не ме пуснаха в преддверието, за да не би да подслушвам на вратата.
— Не искам да чувам нищо, искам само да видя дъщеря си — обясних аз на стража. Той кимна и не каза нищо, но ми направи знак да отстъпя от прага.
Малко след обяд вратата се отвори, един паж се измъкна и прошепна нещо на стража.
— Трябва да се махнете — каза ми стражът. — Получих заповеди да разчистя пътя.
— Защо? — попитах аз.
— Трябва да се махнете оттук — настоя той. Подвикна на някого надолу по стълбите и отговорът отекна в голямата зала. Избутаха ме леко — встрани от вратата на Частния съвет, встрани от стълбището, встрани от залата, от вратата към градината, и накрая от самата градина. Всички останали придворни, които им се изпречиха на пътя, също бяха избутани. Всички покорно се озовахме там, където ни отпратиха; сякаш до този момент не бяхме осъзнавали колко всемогъщ е кралят.
Забелязах, че бяха разчистили пътя от Частния съвет до стълбите към реката. Изтичах към кея, където слизаха по-обикновените хора, когато идваха в двореца. На кея за простолюдието нямаше стражи и нямаше кой да ме спре да стоя на самия му край и да се взирам към стълбите на двореца Гринич.
Видях ги съвсем ясно: Ана в нейната синя рокля, която беше облякла, за да гледа играта на тенис, и Катерина една крачка зад нея, в жълта рокля. Зарадвах се, че тя носеше наметалото си със себе си, така нямаше да й бъде студено по реката, а после разтърсих глава, съзнавайки колко глупаво бе да се притеснявам дали ще настине, като дори не знаех къде я водят. Гледах ги, без да откъсвам очи от тях, сякаш с това можех да я предпазя. Те се качиха на баржата на краля, а не на корабчето на кралицата, а биенето на барабаните на гребците отекна в ушите ми зловещо и скръбно като екота на барабаните, когато палачът вдига секирата си.
— Къде отивате? — извиках аз колкото глас имах, неспособна да контролирам повече страха си.
Ана не ме чу, но аз видях белите очертания на лицето на Катерина, когато тя се обърна по посока на гласа ми и заоглежда дворцовата градина.
— Тук! Тук! — завиках аз още по-силно, като й махах с ръка. Тя погледна към мен и вдигна леко ръката си в отговор, сетне последва Ана на кралската баржа.
Войниците се отблъснаха от брега с едно плавно движение, веднага щом те се качиха на борда. Люлеенето на лодката ги накара веднага да седнат и за миг аз я изгубих от погледа си. После пак я видях. Тя седеше на малко столче до Ана и гледаше отвъд водата, към мен. Гребците закараха баржата в средата на реката и загребаха бързо по течението.