Проходът
- Автор: Джъстин Кронин
- Серия: Проходът #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-135-3
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Проходът». Краткое содержание книги:
Обади се по радиостанцията на Сара.
— Ще се опитам да мина по моста. Изчакайте, докато не премина.
Имаха късмет. Прекосиха моста без инциденти. От другата страна Питър изчака Сара и междувременно пак взе картата от Кейлъб. Ако не грешеше, намираха се на булевард Юг в Лас Вегас, а летището с резервоарите с гориво трябваше да е на изток.
Ускориха. Околностите започнаха да се променят, все по-често се срещаха сгради и изоставени автомобили. Повечето сочеха на юг, навън от града.
— Това са военни камиони — каза Кейлъб.
Минута по-късно видяха първия танк. Стоеше преобърнат в средата на улицата, като обърната по гръб огромна костенурка. И двете му вериги бяха откачени от колелата.
Алиша се приведе и надзърна в кабината.
— Карай напред — каза тя, — бавно.
Извъртя кормилото, за да заобиколи преобърнатия танк. Вече беше ясно какво трябваше да прекосяват: отбранителната линия на града. Движеха се през обширно поле с останки от танкове и други превозни средства. Зад тях Питър видя редица от торби с пясък, наредени до бетонна бариера, над които имаше заграждения от бодлива тел.
— Сега какво да правим? — попита Сара по радиостанцията.
— Трябва някак да заобиколим — пусна бутона за отговор и се провикна към Алиша, която оглеждаше с бинокъла: — Лиш! На изток или на запад?
Тя отново се показа.
— Запад. Май има пролука в стената.
Закъсняваха. Нападението от предишната нощ разтърси всички. Последните педи дневна светлина бяха като фуния, през която се спускаха към нощта. С всяка изминала минута решенията ставаха все по неотменими.
— Алиша казва на запад — предаде Питър по радиото.
— Но ще се отдалечим от летището.
— Знам. Дай ми отново Холис — изчака Холис да се обади и продължи: — Според мен трябва да използваме останалото гориво, за да намерим подслон за през нощта. С всички тези сгради пред нас все ще можем да открием някоя, която да става. Можем да се върнем към летището утре сутрин.
Гласът на Холис беше спокоен, но Питър долови нотката притеснение.
— Ти решаваш.
Погледна в огледалото и видя Алиша да кима.
— Заобикаляме.
Пролуката в отбранителната линия беше с широчина двайсетина метра. Останките от взривена цистерна лежаха полегнали близо до отвора. Вероятно, помисли Питър, шофьорът се е опитал да премине блокадата.
Продължиха. Пейзажът отново се промени, колкото по-навътре в града навлизаха, толкова по-нагъсто бяха сградите. Никой не говореше. Единствените шумове бяха от бръмченето на двигателя и дращенето на храстите по задната броня на хъмвито. Отново се бяха озовали на булевард „Лас Вегас“; скърцаща табела все още висеше над улицата и се люлееше на вятъра. Сградите бяха по-големи, по-величествени, огромните им разрушени фасади се издигаха покрай пътя. Някои бяха опожарени, празни клетки от стоманени греди, други полурухнали, със срутени фасади и открити като в пчелна пита клетки в тях, омотани от веещите се плетеници жици и кабели. Имаше и такива, които бяха обвити от разраснали се лози, други стояха оголени и пусти с оцелели табели, на които се четяха тайнствени имена: Манделей Бей, Луксор. Ню Йорк Ню Йорк. Всевъзможни отломки се трупаха между сградите и принуждаваха Питър да се движи едва ли не пълзешком. Отново се видяха хъмвита, танкове и барикади с торби пясък на мястото на състояло се сражение. На два пъти му се наложи да спира и да търси друг път, за да заобиколи препятствието.
— Няма откъде да се мине — най-накрая каза Питър. — Невъзможно е да минем. Кейлъб, намери ми изход.
Кейлъб го упъти на запад, към Тропикана. Но само след ето метра пътят изчезна, погълнат от руини. Питър обърна посоката, върна се на пресечката и отново се запъти на север. Този път ги спря нова отбранителна линия от бетонни барикади.
— Прилича на лабиринт.
Отново затърси път още по на изток, който също се оказа непроходим. Сенките се удължаваха. Оставаше им време, колкото слънцето да се спусне с половин педя до хоризонта. Разбра, че са допуснали грешка, като са тръгнали през центъра на града. Бяха в клопка.
Взе радиостанцията.
— Сара, предложения?
— Да се върнем по обратния път.
— Докато се измъкнем, ще се смрачи. Нощта не бива да ни заварва на открито, не и при всичките тези високи точки.
Алиша се спусна от покрива.
— Имаше една сграда, която изглеждаше плътно затворена — каза бързо. — Назад по пътя на около стотина метра. Минахме покрай нея.
Питър предаде информацията на второто хъмви.
— Нямаме много възможности.
Отговорът дойде от Холис.