Проходът

Ден 19

Миналата нощ се появиха, ято от трима. Влязоха през покрива, разтрошиха дървото, все едно късат хартия. Когато всичко приключи, двама от тях бяха мъртви, а третият избяга. Но Холис беше прострелян. Алиша казва, че тя го е направила, но Холис твърди, че сам се е прострелял, докато е зареждал един от пистолетите. Вероятно, за да я утеши. Куршумът е минал през горната част на ръката му, само го е парнал, но все пак раната е сериозна, особено както сме на открито. Холис се държи и не го показва, но виждам, че много го боли.

Пиша в ранните сутрешни часове, точно преди зазоряване. Никой няма да ляга отново. Само чакаме да съмне, за да се измъкнем оттук.

Трябва да се доберем до Лас Вегас и да ни остане достатъчно време да намерим подслон. Оттук нататък сме се простили с истинската безопасност, всички си го мислим, но никой не го изрича гласно.

Странното е, че всъщност не се притеснявам много, наистина. Надяваме се, че няма и да измрем всички там. Но си мисля, че предпочитам да съм тук с тези хора, отколкото другаде. Страхът е различен, когато има надежда, че нещо ще даде резултат. Не знам какво ще заварим в Колорадо, ако изобщо стигнем дотам. Не съм сигурна дори дали има значение. След всичките изминали години в очакване на армията се оказва, че армията сме ние.