Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
Дзюба потрепна и хвърли поглед на Улянцев, по чието лице плъзна доволна усмивка. Така значи… Сега е ясно какво е имал предвид Фьодор, когато изрази увереност, че свидетели ще има. Сега той ще се вкопчи с мъртва хватка в тези думи и няма да се успокои, докато от четирите изречени в гнева на човека думи не израснат поне три цветисти дълги фрази, потвърдени от поне трима очевидци.
— Хем аз във Федерацията повдигнах въпроса за Болтенков — продължи директорът, — че нали, ще бъде справедливо да уволнят и него, обаче ми обясниха, че престъплението на Болтенков не е било насилствено, било е кражба. Тоест според тоя умен закон излиза, че човек, който е напердашил крадец, не може да тренира деца и изобщо да работи с тях, а самият крадец — моля. Бил крадец, ама какво от това. Крадци и обирджии, мошеници и афераджии у нас са смятани за носители на високи морални качества, така излиза. Впрочем какво ли се чудим, цялата Държавна дума се състои кажи-речи само от такива, щом приема такива закони.
Директорът се горещеше и вълнуваше и Дзюба с опасение си мислеше: „Ей, тоя човек, както е ядосан, ще ги наприказва едни такива, а хора като Улянцев после ще се заяждат с това и ще го заплашват с отговорност за клевета срещу органите на властта“.
— Значи Ламзин открито се е заканвал да убие Болтенков? — с доволен тон уточни Фьодор.
Директорът изведнъж се уплаши:
— Ама какво приказвате, аз само така го споменах, между другото, та всички разбират, че човекът го изтърси в яда си, не е имал никакво такова намерение. И изобщо вие тука ми скъсахте нервите, младежо, та наприказвах глупости и за Валерий Петрович, и за Държавната дума.
На Дзюба му дожаля за този изтормозен от неприятности човек, който толкова искрено се опитваше да защити треньора. Дощя му се да го успокои и поне малко да го подкрепи.
— Ама не се тревожете толкова, ние всичко разбираме.
Роман искаше да добави още нещо утешително и обнадеждаващо, но Фьодор не го остави да довърши.
— Но ето, вие казахте: „Всички разбират, че човекът го изтърси в яда си“. Кой всички? И някой друг ли освен вас чу как Валерий Петрович се е заканил да убие Болтенков?
Ето, ясна е работата, сега трябва да намери и свидетели на заканите. Роман потисна разочарованата си въздишка.
Директорът се почуди, няколко секунди поразмества книжата на бюрото си, после отговори с явна неохота:
— Да, там бяха нашата служителка от Личен състав и секретарката, тя тъкмо бе донесла заповедта за уволнение на Ламзин, за да я подпиша и да го запозная, след което и той да подпише.
Улянцев, естествено, веднага поиска директорът да покани споменатите служителки или да каже къде могат да ги намерят и радостно тръгна да събира свидетелските показания, с които толкова убедително би могъл да укрепи версията на следствието. Дзюба остана в кабинета на директора, за да си изясни до най-дребните подробности какъв е тоя закон, според който са уволнили треньора Ламзин.
— Ама какво ще ви обяснявам! — сърдито възкликна директорът. — Ето ви всички документи, прочетете си ги сам! Законодатели! Че и вие сте една полиция… не знаете законите, а юридическото образование ви е достатъчно да арестувате хората… ама че работа!
Роман не възрази, нито се обиди, разбираше, че директорът на детско-юношеската спортна школа е разстроен: искал е да защити Ламзин, а излезе, че със собствените си ръце даде на следствието улики срещу треньора. Че и свидетели назова.
Директорът буквално запокити на бюрото пред Дзюба дебела папка. Роман я отвори и внимателно прочете заглавието на първия документ. Беше Федерален закон № 387-ФЗ от 23 декември 2010 година „За внасяне на промени в член 22.1 от Федералния закон „За държавната регистрация на юридически лица и индивидуални предприемачи“ и Трудовия кодекс на Руската федерация“.
Виж ти, минали са три години. Тоест законът не е нов. Интересно, защо толкова малко се е говорило за него? А и да се е говорило, отдавна се е забравило.