Ангелите не оцеляват на леда

— Защо? — бързо попита Дзюба, като се постара да не поглежда към Улянцев.

„Развалям му цялата тактика — мярна се в главата на Роман. — От друга страна, защо пък трябва да му угаждам? И сам мога да мисля.“

— Е, как защо? За да не го чакат децата — поясни директорът, — да не се надяват, че някой ще откликне на петицията им до Федерацията и ще разбере, че Ламзин не бива да бъде уволняван, и всичко да тръгне постарому. За да си мислят, че е престъпник, убиец. Коя майка ще разреши на детето си да тренира при убиец? Разбира се, всички майки веднага ще си приберат децата, а зад ъгъла в поза нисък старт са се наредили други треньори, причакват най-способните от тях. Та нали ние след уволнението на Ламзин решихме да разформираме групата и да разпределим децата между другите треньори, обаче и спортистите, и техните родители като един се възпротивиха, не искат никого, само Валерий Петрович. А след обвинението в убийство всички веднага ще се съгласят на каквото им се предложи.

Ето тази посока на разговора беше най-интересна на Дзюба, само че Фьодор Улянцев явно имаше съвсем друг план и други цели, защото отново се върна към въпроса за процедурата при уволняването на треньора Ламзин и помоли директора да разкаже всичко подробно и последователно. Докато слушаше разказа му, Роман изведнъж се сети, че не е много наясно за какъв закон става дума. Тоест имаше нещо такова, той си спомняше, но не беше вниквал в подробностите, защото законът нямаше връзка с неговата непосредствена работа. „Трябва да се види това“, каза си.

— Когато дойде указанието да действаме съгласно този закон — обясняваше междувременно директорът на детско-юношеската спортна школа, — ние окачихме на дъската за обяви документа с изискването всички треньори да представят така наречената „справка за лоялност“. Е, ние я наричаме така помежду си, всъщност това е официален документ от органа на вътрешните работи, че човекът никога не е бил привличан под отговорност по съответните членове на наказателния кодекс. След известно време започнаха да ги носят. Някои веднага, на други трябваше да напомняме по няколко пъти. И Валерий Петрович донесе документа. Дойде при мен лично, каза, че така и така, в справката пише, че е бил привличан към отговорност за насилствено престъпление, че делото е било прекратено във връзка с предаването на виновния под гаранция, всичко това преди много години. Аз, честно казано, се разтревожих, извиках служителката от Личен състав, тримата се посъветвахме, тя обеща да се консултира с висшестоящата профсъюзна организация. На следващия ден отиде там, върна се и каза: „Указанието трябва да се изпълни, никакви отстъпления“. Тогава аз отидох във Федерацията да поговоря с тях по въпроса. Там ми отговориха още по-категорично, казаха, че в предолимпийска година не ни трябват скандали с треньорите. Честно предадох всичко това на Ламзин, и аз бях ужасно разстроен, но Ламзин просто не беше не себе си. Дори каза: „Ако видя тоя мизерник, ще го убия!“.