Кръвен обет [bg]

Тамас се извърна да проследи гвардейските глави. Те продължаваха да напредват сред тълпата, доближаващи гилотината.

Кралят повдигна очи към Тамас и пипнешком извади от джоба си изцапано парче хартия. Той прочисти гърло и започна да чете, макар че надали друг, освен палача, чуваше думите му. Мануч се опита да повиши глас, в отговор на което ревът на тълпата също се усили. Накрая монархът притихна. И остана неподвижен, когато палачът подръпна веригите му. Операторът на гилотината безцеремонно стовари юмрука си в тила му и го завлече под острието.

Тамас реши, че владетелската двойка е извадила късмет да посрещне смъртта в безсъзнание.

Отделената глава на Мануч падна в чакащата кошница, а бликналата кръв оплиска зяпачите, макар най-близките от тях да се намираха на десет крачки. Докато първата гилотина биваше подготвяна отново, кралицата бе наместена в съседната. Нейната глава се търколи сред дъжд от златисти кичури.

— Това ще отнеме цял ден — промърмори Рикар.

— Точно така — потвърди Тамас. — И утрешния ден също. Казах ви, че ще дам на тълпата достатъчно кръв, за да се задави. — Той погледна към алената локва, която вече се разстилаше под платформата и се промъкваше към нервните стъпала на зяпачите. — Камъните на площада ще ръждясат от кръв.

С тези думи той огледа събраните за последно и се отдръпна от балкона. Привилегированата не бе се появила. Това оставяше още един враг в неизвестност.

Не. Не в неизвестност. Таниел щеше да я намери.

— Хората ще се разбунтуват, когато започнат да огладняват — продължи той, макар и без да е насочил думите си към конкретен събеседник. — Вечерния час ще наложим от утре. А междувременно съветвам всички ви да се държите настрана от улицата.