Кръвен обет [bg]

— Църквата заслужава петнадесет процента — тихо настоя архидиоцелът, загледан в ноктите си.

— В ямите да се продъниш — процеди Рикар.

— Тебе ще изпратя там — отвърна свещенослужителят, пристъпвайки към Рикар. Едната му ръка се стрелна под робата; Рикар отстъпи.

— Шарлемунд! — високо каза Тамас.

Архидиоцелът спря и се обърна към него:

— Църквата ще получи обичайните петнадесет процента. Това е цената на нашата подкрепа.

— Цената? — повтори фелдмаршалът. — Мислех, че този преврат се ползва с подкрепата ѝ, защото Мануч оставя поданиците си да гинат от глад. Или защото облага църквата с данъци, за да издържа прищевките на своите куртизанки. Църквата ще получи пет процента.

Архидиоцелът направи крачка към него.

— Как смееш!

Тамас на свой ред пристъпи напред. Ръката му се придвижи към сабята, окачена на бедрото му.

— Хайде, предизвикай ме на дуел — подкани го Тамас. — Аз ще предпочета да бъде интересно и няма да избера пистолети.

Архидиоцелът се поколеба; на лицето му изникна усмивчица.

— Ако те отстраня, страната ще рухне сред хаос — рече той. — Моето първо задължение е към Бога. След това идва отговорността ми към отечеството. Ще говоря с останалите архидиоцели и ще видя какво може да се направи.

Свещенослужителят отпусна ръце и ги разпери в знак на примирение. Тамас му се усмихна, макар и неискрено.

— Благодаря ти — рече фелдмаршалът, отпуснал ръка върху дръжката на меча си.

— Щом в хазната няма пари, какво е харчил Мануч? — обади се евнухът.

— Парите на църквата — изръмжа архидиоцелът.

— Отчасти — поправи Ондраус. — Теглил е изключително високи заеми от множество банки из Деветте държави. Само на Кез дължим сто милиона крана.

Рикар подсвирна.

Тамас се обърна към счетоводителя.

— Короната е на път да се търкулне в кошницата под гилотината. Когато започнеш да разпродаваш собствеността на благородниците, за начало погасявай задълженията към родните банки. След това — онези от съюзническите ни страни.

— Най-големият ни дълг е към Кез — сви рамене Ондраус.

— Още по-добре. Нека да гният.

Звукът на смях го накара да се обърне. Евнухът все още стоеше до прозореца, но си беше взел чаша охладена вода, в чието дъно се взираше.

— Твоята лична вражда с Кез ще отведе всички ни на дръвника — рече той.

— Не става дума за лична вражда — остро каза Тамас. Но и сам знаеше, че не може да заблуди присъстващите. Всички те знаеха за съпругата му. Във всички Девет държави се знаеше. Въпреки това фелдмаршалът продължаваше да отрича. — Този дълг обяснява защо Мануч с такова нетърпение искаше да продаде кралството си — продължи той след кратко мълчание. — Някой от вас чел ли е споразумението?