![Кръвен обет [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/0/krven-obet-bg-download.jpg)
Кръвен обет [bg]
- Автор: Макклеллан Брайан
- Серия: Барутният маг #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-69-1
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвен обет [bg]». Краткое содержание книги:
„Кръвен обет“ е изключително обещаващ дебют. Пистолети, саби и вълшебство — какво друго би могъл да иска човек? Прибавете напрегнато действие, запомнящи се образи, все по-нарастващи залози и оригинална магия… Това е не само най-доброто огнестрелно фентъзи, което съм чел, но и най-забавното“. Брент Уийкс
„Тази книга е просто страхотна — удоволствие във всеки един момент. Иновативна магическа система, динамичен сюжет, увлекателен свят. Върховно“. Брандън Сандърсън
„Барут и магия: взривоопасно съчетание. „Кръвен обет“ е най-добрата дебютна книга, която съм чел от страшно много време насам“. Питър Брет
Адамат поклати глава:
— Да се съсредоточим над онова, с което разполагаме.
Сред книгите те откриха осем различни места, където зачеркнатият текст може би се отнасяше до Обета на Крезимир. Ала буквите не подлежаха на разчитане.
— Последната книга — рече Адамат. — Онази в кабинета на ректора…
Ускан разсеяно се почеса по главата.
— „В служба на краля“. Много известна творба. Тя изрежда задълженията на кралските кабалисти, длъжни да защитават владетелите на Деветте държави.
Адамат приглади дрехата си.
— Да видим дали не е оставил вратата си отворена.
Ускан върна книгите и леко се затича, за да догони приятеля си.
— Няма да я е оставил отключена. Нека изчакаме, докато се върне. Ректорът цени уединението.
— Аз работя по случай — отвърна инспекторът. Двамата се върнаха в административната сграда.
— Това не ти дава правото да тършуваш из хорските кабинети — рече Ускан. — Пък и както ти казах, вратата ще бъде заключена.
Той се усмихна победоносно, когато вратата изтрака, но не се отмести под натиска на Адамат.
— Няма значение — рече инспекторът, докато приклякваше и измъкваше шперцовете, които носеше в ботуша си. Ускан го погледна изумено.
— Какво правиш? Не може да…
— Кога каза, че ще се върне ректорът?
— Някъде привечер — отвърна секретарят, но в следващия момент осъзна грешката си. — Трябваше да кажа, че ще се върне скоро — кипна той, защото Адамат започна да човърка ключалката.
— Ти си ужасен лъжец — отбеляза Адамат.
— Така е. И няма да успея да излъжа ректора, когато той попита кой е влизал в кабинета му.
— Няма да разбере.
— Естествено, че ще разбере, той винаги…
Ключалката щракна; Адамат леко побутна вратата.
Открилият се кабинет определено съответстваше на нещото, което човек очакваше да види в университет. Навсякъде имаше книги и документи. По столовете, масите и дори по пода имаше чинии с недоядена храна. По протежение на целите стени имаше рафтове с книги, достигащи височината на двоен човешки бой — и започнали да се извиват заради претрупаността си.
— Недей да местиш нищо — рече Ускан. — За всяко нещо той си спомня къде го е оставил. Веднага ще разбере, ако… — Той замълча под погледа на Адамат. — Сега ще потърся книгата.
Инспекторът се задържа на прага на мастилената джунгла, докато приятелят му издирваше книгата с ловкостта на учен. Той повдигаше документи, чинии и книги, но всяко нещо връщаше на точното място.
Адамат се надигна на пръсти и огледа стаята.
— Това ли е? — рече той, сочейки към бюрото на ректора.
Ускан измъкна глава изпод креслото.
— Да, тази е.
Адамат предпазливо пристъпи навътре, взе книгата и започна да я разлиства. Ускан надникна над рамото му.
— Няма засегнати страници — обяви инспекторът. Той плъзваше поглед по страниците, дирещ само две думи. Търсеното откри в послеслова, на последната страница.
Адамат зачете на глас:
— „И те ще пазят Обета на Крезимир с живота си, че ако то бъде престъпено, Деветте са заплашени от гибел.“
Той огледа околните страници, но на други места фразата не се споменаваше.
— Странно — рече той.
Пръстът на Ускан посочи към гърба на книгата.
— И тук липсват страници — обясни той с треперещ от гняв глас. — Няма го половината послеслов.
Адамат се вгледа по-внимателно. Наистина, и от тази книга бяха откъснати страници. Тя бе подвързана по различен начин, което затрудняваше това да се забележи. Той въздъхна.
— Къде бих могъл да намеря друг екземпляр от тази книга?
Ускан поклати глава.
— Може би в обществения архив. Нопетският университет също може да притежава копие.
— Нямам намерение да пътуващ почти месец заради вероятност — обяви Адамат. Той рязко затвори книгата и я остави обратно върху бюрото на ректора. — Ще трябва да проверя архивите.
— А бунтовете? — възрази Ускан, докато другият се отправяше към вратата.
Адамат спря.
— Сградата ще е заключена — продължи секретарят. — Там се съхранява родословна и данъчна информация. Дори има и хранилище. Там ще има пазачи, Адамат.
Това щеше да представлява проблем единствено ако го заловяха.
— Благодаря ти за помощта — отвърна инспекторът. — Уведоми ме, ако откриеш нещо ново.
Глава седма
Таниел систематично оглеждаше крачещата тълпа и се чудеше за наличието на евентуални проблеми. В града царяха безредици — коли лежаха преобърнати, горяха къщи, по улицата лежаха беззащитни тела. Димът бе надвиснал като завеса над всичко и нямаше намерения да се маха.