Наследството на Армадата [bg]

— Признавам, че похитителите обичат да играят психологически игри — отвърна Бен. — Ние ги наричаме „голямото чакане“, което е истински кошмар за преговарящите, семействата на жертвите и всички останали, с изключение на застрахователите. Те както винаги искат да стискат парите си до последно. Похитителите често мълчат в продължение на дни, месеци и дори години. Целта им е да ви размекнат до такава степен, че да приемете условията им, каквито и да са те. — Замълча за момент, после натъртено добави: — Но не и преди да са осъществили задължителния първоначален контакт. Новините за инцидента вече трябва да са в интернет. Всеки момент ще започнат да се обаждат стотици мошеници с фалшиви искания. В повечето случаи похитителите искат пари. И настояват да ги получат максимално бързо. Не бива да очакваме, че ще продължават да се мотаят, когато на масата е сложена осемцифрена сума.

— Кой е споменавал нещо за осемцифрена сума? — присви очи Максуел.

— Дайте да не губим време — въздъхна Бен. — Знам, че вашата компания има застрахователна полица срещу отвличане с цел откуп в размер на дванайсет милиона паунда, издадена от компанията „Рочестър и Саундърс“. А след като аз го знам, бъдете сигурни, че и похитителите го знаят. Вече е достатъчно ясно, че нямате работа с аматьори.

— Откъде разполагате с тази информация? — пожела да узнае един от другите шефове на „Нептун“.

— От Рони Галоуей — спокойно отвърна Бен.

Човекът почервеня и гневно тръсна глава.

— Ах, това малко гадно… — започна той, но Максуел вдигна ръка.

— От всичко това стигам до заключението, че времето за искане на откуп е минало и заминало — подхвърли Бен. — Бъдете убеден, че това ми харесва не повече, отколкото на вас.

По челото на Максуел се появиха дълбоки бръчки. Той извърна глава и изгледа поред Саймън Бътлър, Мат Уебстър и неговия колега. Бътлър си гризеше ноктите, без да съзнава, че го прави, а лицето на Уебстър оставаше непроницаемо.

— Мат ще се съгласи с мен — добави Бен.

— Наистина ли, господин Уебстър?

— Времето наистина напредва — отвърна с въздишка Уебстър. — Очаквах, че досега ще сме получили обаждането. Ако трябва да бъда откровен, ще добавя, че колкото повече напредва времето, толкова по-малки стават шансовете някой изобщо да се свърже с нас.

— Нещо не ми е ясно — промърмори Максуел. — Къде сме ние в цялата тази работа? Аз си мислех, че… Искам да кажа, че ако не става въпрос за откуп, какво всъщност се случва?

— Според мен трябва да направите преоценка на цялата ситуация — каза Бен. — Може би ще изскочат и други причини, поради които някой е решил да прибере вашия човек.