Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Дани е дъщеричката ми.

— Скрил се при Дани и майка й — каза Гуилъм, който по навик не обръщаше внимание на думите на Тар. — Той има съпруги по целия свят, но в момента май тази е начело.

— Защо реши точно сега да се обърнеш към нас?

Тар не отговори.

— Не искаш ли да прекараш Коледа с Дани?

— Естествено.

— Какво стана тогава? Уплаши ли те нещо?

— Дочух слухове — каза неохотно Тар.

— Какви слухове?

— В Куала Лумпур се появил някакъв французин и започнал да разправя на всички, че му дължа пари. Искал да наеме адвокат, когото да пусне по дирите ми. Не дължа пари на никого.

Смайли се обърна към Гуилъм:

— В Цирка още ли го смятат за дезертьор?

— Предполагаем.

— Какво е направено по въпроса до момента?

— Това не е под мой контрол. Чух, че преди време в Лондонското управление е имало няколко оперативки по този повод, но не са ме канили и не знам какъв е резултатът. Най-вероятно никакъв, както обикновено.

— Какъв паспорт е използвал?

Тар беше готов с отговора:

— Изхвърлих Томас в момента, в който стъпих в Малая. Реших, че тъкмо сега Томас едва ли се ползва с голяма популярност в Москва и е по-добре да го убия веднага. В Куала Лумпур поръчах да ми направят британски паспорт на името на Пул. — Той го връчи на Смайли. — Не е зле за тия пари.

— Защо не използва някой от швейцарските паспорти?

Пак настъпи тягостно мълчание.

— Или си ги изгубил, когато са претърсвали хотелската ти стая?

— Разкарал ги е веднага щом е пристигнал в Хонконг — отвърна Гуилъм. — Обичайна практика.

— Но защо не си ги използвал?

— Бяха номерирани, мистър Смайли. Може да са празни, но са номерирани. Честно да ви кажа, бях поуплашен. Ако в Лондон знаят номерата, защо да не ги знаят и в Москва, нали ме разбирате?

— И какво направи с твоите швейцарски документи за бягство? — внимателно попита пак Смайли.

— Казва, че ги е изхвърлил — рече Гуилъм. — По-вероятно е да ги е продал. Или да ги е заменил за този.

— По какъв начин? Как ги изхвърли? Изгори ли ги?

— Точно така, изгорих ги — отговори Тар с нервна нотка в гласа, полузаплашителна, полууплашена.

— Значи, когато казваш, че онзи французин е разпитвал за тебе…

— Той е търсел Пул.

— Само че кой друг е знаел за Пул, освен човека, изработил паспорта? — попита Смайли, прелиствайки страниците. Тар не отговори. — Разкажи ми как се върна в Англия — подхвърли Смайли.