Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Точно така. Домъчня ми за вкъщи.

— Замисли ли се да отидеш някъде другаде, освен при мистър Гуилъм? Защо не в някоя от резидентурите в чужбина например, където няма да си в такава опасност? Макълвор още ли е шеф в Париж? — Гуилъм кимна. — Ами ето, можеше да отидеш при мистър Макълвор. Той те е наел, можеш да му вярваш, той е от старата генерация в Цирка. Можеше спокойно да си седиш в Париж, вместо да рискуваш кожата си тук. Боже мой! Лейкон, бързо!

Смайли скочи на крака, притиснал уста с опакото на ръката си, загледан през прозореца. На площадката пред конюшнята Джаки Лейкон лежеше по корем и пищеше, докато понито препускаше сред дърветата без ездач. Още гледаха, докато съпругата на Лейкон, красива жена с дълга коса и дебели зимни чорапи, прескочи оградата и вдигна детето.

— Много често падат — отбеляза ядосано Лейкон. — На тази възраст не се нараняват. — След което добави малко по-спокойно: — Човек не може да се грижи за всичко, нали, Джордж?

Постепенно се върнаха по местата си.

— Ако беше решил да се отправиш към Париж — започна отново Смайли, — кой маршрут щеше да избереш?

— Същия до Ирландия, след това от Дъблин до Орли, най-вероятно. Какво очаквате, да мина по водата ли?

В този момент Лейкон се изчерви, а Гуилъм скочи на крака с гневно възклицание. Смайли обаче остана невъзмутим. Той пак взе паспорта и го прелисти отзад напред.

— И как се свърза с мистър Гуилъм?

Гуилъм отговори вместо него, изстрелвайки бързо:

— Знаеше къде си паркирам колата. Остави ми бележка, че иска да я купи, подписана с оперативния му псевдоним, Тренч. Предложи място за среща, добавяйки завоалирана молба за дискретност, преди да съм размислил. Взех Фон с мене за бавачка…

— Това на вратата сега Фон ли беше? — прекъсна го Смайли.

— Пазеше ми гърба, докато разговаряхме — рече Гуилъм. — От край време го държа при нас. Веднага щом чух разказа на Тар, се обадих на Лейкон от уличен телефон и помолих да се видим. Джордж, защо не го обсъдим на четири очи?

— Тук ли потърси Лейкон, или в Лондон?

— Тук — каза Лейкон.

Настъпи мълчание, докато Гуилъм не обясни:

— Помнех името на едно момиче в офиса на Лейкон. Споменах го и казах, че тя ме е помолила спешно да му се обадя по един деликатен въпрос. Не беше кой знае какво, но нищо по-добро не ми хрумна тогава. — За да запълни тишината, добави: — Добре, де, дявол го вземе, нямах основание да предполагам, че телефонът се подслушва.

— Имал си всички основания.

Смайли затвори паспорта и се зае да изучава корицата му на светлината от настолната лампа с абажур край стола си.

— Доста е добър, не мислиш ли? — подхвърли безгрижно той. — Наистина е много добър. Бих казал, направо професионален продукт. Не мога да открия никакъв недостатък.