Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Може ли да се върнем към разказа? — изсъска гневно Гуилъм.

Сега вече, каза Тар, можеше да си признае, че за двайсет и четири часа малко бил изгубил самообладание:

— Обаче не ми се случва често, нали, мистър Гуилъм?

— Достатъчно често.

— Усещах го почти физически. Направо си бях потиснат.

Твърдото убеждение, че грубо са му отмъкнали под носа голям трофей, го изпълвало с безсилен гняв, който намирал израз в обикаляне на познатите места. Ходил в „Котешката люлка“, след това в „Анджелика“ и на сутринта вече бил минал половин дузина подобни заведения, да не говорим за няколкото момичета по пътя. В един момент прекосил града и се озовал пред „Аликзандра“. Имал намерение да си поприказва с онези горили от охраната. Когато изтрезнял, се замислил за Ирина и за времето, прекарано заедно, и решил, преди да отлети за Лондон, да провери старите им пощенски кутии, да не би случайно да му е писала, преди да замине.

От една страна, това му осигурявало някакво занимание.

— От друга, май не можех да оставя нейно писмо да се търкаля напразно в някаква дупка, след като тя го е изстрадала с такива усилия — добави той с момчешко благородство.

Имали две места, на които си оставяли съобщения един на друг. Първото било недалече от хотела, на един строеж.

— Виждали ли сте бамбуковите скелета, които използват? Невероятни са. Виждал съм да ги издигат до двайсетия етаж, а кулитата13 щъкат по тях с бетонни тухли в ръце.

Една стара тръба, каза той, удобно разположена на височината на рамото. По-вероятно било, ако Ирина е бързала, да използва тръбата за пощенска кутия, но когато Тар отишъл там, тя била празна. Втората била в църквата, „там долу, където държат църковните брошури“, както се изрази той.