Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

— А как според теб ще отидем до този мистериозен камион за храна? Продадох колата си, помниш ли?

Дизи помисли за момент и после започна да рови из джобовете си за ключовете от своята кола.

— Дизи, не се притеснявай. Ще я поканя на някое местенце близо до книжарницата. И ти благодаря за заема.

— Подарък е — отвърна той. — Така изказвам благодарността си, че онзи ден спаси жалкия читателския клуб. Сладурче, във въображението си вече ремонтирам офиса ти за твоето завръщане.

Дизи пусна ново парче шунка в нагорещения тиган върху печката и посочи с шпатулата към колелото, което бях оставила във всекидневната.

— Това колело наистина е много готино. По дяволите, бих спал с него само заради колелото. Значи мислиш, че този Раджит е следващият бивш „съвършен мъж… за няколко седмици“?

— Песимизмът ти да не е опит за „обратна“ психология?

— Неее, общо взето ми идва отвътре. Какво чакаш?

— Не знам. Просто ми се струва много добросъвестен.

— О, да, а ние не щем никакви такива. Също така забрави и за скапаняците, които са откровени. А пък тази глупост за честните мъже е просто залъгалка за тъпаците и наивниците.

— Искаш нещо да ми кажеш ли?

— Искам да ти кажа — отвърна Дизи, — че ако ще отрязваш някого, то трябва да е поради някаква по-сериозна причина от това, че притежава качество, което изисква прилагателно от XIX век, за да бъде описано. Виж, знам, че Браян ти се отрази зле, но той вече е в Остин…

— Не е това проблемът — казах.

— Да бе да, не бил това проблемът.

— Имам предвид, че проблемът не е, че той замина. А как бяха нещата, докато беше тук.

— Беше с него две години, а той продължаваше да те представя като „Маги, една приятелка“. Човек не остава с разбито сърце след такъв тип.

— Просто това са прекалено много проблеми за нищо — отвърнах аз.

— Значи не правиш нещата като хората.

— Не говоря за секса.

— Нито пък аз — каза Дизи. — Намажи майонеза на хляба.

— Ами ти? — попитах, докато вадех хляба от плика. — Не се получи с мъжа от „Епъл“, а?

— Искаше да си поръча суши със сирене „Филаделфия“. В „Суши Мару“. Можеш ли да си представиш? Да си в този храм на истинското… автентичното… суши и да си поръчаш суши с шибано сирене „Филаделфия“. Защо да не отидем и в „Саут Леджънд“[22] и да си поръчаме пиле с лимон, а? И на всичкото отгоре проклетият дивак реже лингуините си с нож. С нож!

— Предполагам, че мога да намеря подробностите в интернет? — попитах аз.

— Да, да, написал съм всичко в „Ърбапспун“[23] — отвърна Дизи, докато слагаше шунката със сиренето върху хляба. — Да вървят по дяволите всички. Ще си останем завинаги сами и когато остареем, ще отидем в старчески дом за гей богове и техните любими приятелчета.