Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

— Открила си златна мина — каза Дизи, като ме посочи с шпатулата. — Сто хиляди гледания за двайсет и четири часа за някаква си невзрачна малка книжарничка? Проклета златна мина!

Прозях се с удоволствие, седнала на бара в кухнята, а Дизи стоеше до печката и приготвяше пържени сандвичи бълоуни[21], които отдавна се бяха превърнали в негов специалитет. Като деца, двамата с Дизи наблюдавахме майка му, госпожа Велда, докато тя ни правеше тези сандвичи — мазни и лепкави, трън в очите на всеки фитнес гуру, който настоява, че трябва да се откажем от въглехидратите или да изследваме акото си. Няма да се изненадам, ако ни ги е правила само за да вбеси Джейн Фонда. Години наред наблюдавахме госпожа Велда и запаметявахме всяка стъпка. Тя мажеше дебел слой майонеза върху бял хляб, който беше по-сладък и от меласа. Притискаше парчетата шунка с шпатулата, когато се надигнат от топлината на тигана, за да е сигурна, че средата на парчетата имат същата златиста коричка като по краищата.

Обелваше парче американско сирене и го слагаше да се разтопи върху шунката, докато не потече като лава. После слагаше всичко това върху филията хляб и ние бяхме на разстояние един пакет чипс „Лейс“ и кисели краставички с копър от рая.

Двамата с Дизи поддържахме тази традиция с кухнята в мазето на студентското общежитие в Каролина. И най-големите разочарования се преглъщаха по-лесно с пържени сандвичи бълоуни. Ниска оценка на изпит, разбито сърце, дори и прогноза за лошо време бяха просто извинение за Дизи, който се възползваше от рожденото си право да приготвя най-вкусните сандвичи бълоуни. По това време той превърна тези си умения в изкуство и стана майстор от ранга на Пикасо. Режеше толкова дебели парчета от шунката, че покриваха филийките хляб, дори когато се бяха свили от пърженето в тигана. После слагаше две квадратни парчета сирене, така че напълно да покрият кръглото парче шунка. А след като сложеше всичко това върху долната филия хляб, разкриваше вдъхновението си, което е доказателство за истинския гений. Слагаше чипс върху сиренето, преди да го покрие с втората филия хляб, обилно намазана с майонеза. Резултатът беше експлозия от сладко, солено и пикантно, която се носеше на вълните на холестерола. С всяка хапка буквално усещахме как артериите ни се задръстват.

— Иисусе Христе! — възкликна Дизи. — Кой би помислил, че ще събереш толкова гледания от няколко любовни писма? Дяволите да ме вземат. Всеки местен бизнес наоколо би се зарадвал на толкова трафик. Системата ти за уведомления сигурно се върти като слот машина, ударила джакпота.