Защото те обичам
- Автор: Браун Сандра
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Короткие романтические романы
Электронная книга - «Защото те обичам». Краткое содержание книги:
— Не.
Вече бе отметнал платнището на изхода, когато до ушите й стигна забързаното му «лека нощ».
Няколко минути по-късно Рос лежеше по гръб и гледаше звездите, като се проклинаше за напрегнатите си слабини. Ако тя беше курва, според неговите думи, тогава състоянието на слабините му в какво превръщаше него самия? Как можеше собственото му тяло да го предава по такъв начин? Той бе обичал съпругата си, а тя беше починала само преди седмица.
Като единствено оправдание можеше да му послужи фактът, че от момента, в който бе научил за бременността на Виктория, не беше лягал с жена. Беше го помолила да я освободи от съпружеските задължения, докато трае бременността й. Съгласи се още на мига. Освен невероятната й аристократична красота, нейната чувствителност беше едно от нещата, което го бе привлякло дълбоко към нея. Страданията му да споделя постелята й нощ след нощ, без да я люби, бяха част от достойнството му на джентълмен. Освен ако не си хванеше любовница. Но Рос обичаше безумно Виктория, за да може дори да си представи такава възможност.
Но сега, след толкова месеци на въздържание, тялото му вече започваше безмилостно да напомня за себе си. Можеше ли здрав и прав мъж, да бъде обвиняван за такова нещо? По дяволите! Вината не беше негова. Тази част на тялото му беше извън неговия контрол.
Но той не можеше да контролира дори и собствения си разум. Защото не можеше да прогони от себе си мисълта за момичето. Тя непрестанно беше пред очите му: косата й, развяваща се като ветрило на раменете й, съвършената извивка на гърба й, който меко преминаваше в дълго бедро. Той притисна с пръсти очите си в старанието си да прогони образа й, но видът, ароматът и звукът на тялото й не искаха да го напуснат.
А най-непристойното беше завистта му към Лий. Синът му познаваше вкуса на нейното тяло.
Глава пета
На следващата сутрин Лидия се пробуди непосредствено преди зазоряване. Лий още спеше. Тя облече единствената рокля, която имаше, тази на Анабет, и навлече прокъсаните си обувки. Не беше лесна задача да събере в кок косата си, но успя да се справи, и я закрепи към тила си с фиби, извадени от козметичните принадлежности на Виктория. Нямаше никакво намерение да докосва каквото и да било друго от вещите й, и ако не беше я принудил случаят, нямаше да посегне и към фибите. Мама Лангстън и Анабет бяха събрали и отнесли повечето женски вещи. И без това имаше достатъчно следи от Виктория, които й припомняха за нейното натрапничество.
Тя въздъхна тежко, докато оглеждаше опънатата си рокля. Здравият разум й говореше, че няма нищо лошо в това, ако облече някоя от роклите на Виктория. Но здравият разум и мистър Коулман бяха две несъвместими понятия, особено когато ставаше дума за съпругата му. Той не й беше предложил. Дори и Мама Лангстън, която иначе никога не пропускаше случай да изрази шумно претенциите и правата си, не се беше осмелила да намекне за това. Изглежда, беше наясно, че е напълно излишно.
Лидия отмести краищата на платнището на входа и пристъпи навън, като си пое дълбоко въздух, дотолкова, доколкото й позволяваше опънатата до скъсване тъкан. Слънцето вече започваше да си пробива път между дърветата. Рос изненадан вдигна глава от огъня, който разпалваше със съчки.
— Добро утро — поздрави меко Лидия.
Очевидната му изненада, че я вижда да излиза посред бял ден, я притесни. Да не мислеше да я крие във фургона до края? Беше забравила напълно, че само преди часове тя самата се боеше да напусне безопасността на фургона. Тя скочи от стърчишката на земята като избягна погледа му.
— Добро утро.
— Ще направя кафе.
Той отхвърли студената й решителност. Тя се държеше всяка сутрин така, сякаш всичко си беше наред и нямаше нищо необичайно. Той огледа лагера. Хората бяха наизлезли, вършеха утрешните си задължения, говореха си полугласно един на друг, преди да започне поредният ден на кервана.
Очите му се върнаха и се спряха отново върху нея, докато тя сипваше кафето. На пръв поглед всичко изглеждаше нормално. Но те не бяха семейство, по дяволите! Той се почувства недодялан и срамежлив като Люк Лангстън, и съвсем нелогично обвини добрината й за причината да се чувства така.
— Няма да е лошо да се обръсна.
Тя вдигна поглед към него. Челюстта му беше покрита от наболата през нощта четина. Гледаше мустаците му и се мъчеше да си представи какви ли са на допир. Мъжете, които бе познавала, ходеха с бради само поради мързела да се обръснат. Мустакът на Рос беше добре оформен, поддържан и чист. Макар и гъст, отделните косми проблясваха с копринена лъскавина.