Защото те обичам

Видя се принудена да се подпре с една ръка на бедрото му, за да измъкне изпод себе си смачканата му шапка. Тук той вече не издържа и устата му започна да сипе проклятия.

— Съжалявам — извини се тя полугласно, смутена от неловкостта си. — Аз… аз никога не съм била по-рано на толкова голям фургон.

Погледът, който впи в нея, беше стъклен, блестящ и бесен. Устните му отново образуваха тънка, бяла черта.

— Ще те помоля да внимаваш повече следващия път.

Лидия си отбеляза, че устните му едва се движеха, докато говореше, и гласът му прозвуча съвсем различно от друг път. Дали не го беше заболяло? Беше ли възможно да го е наранила по някакъв начин?

Тя изкусно възстанови първоначалната форма на шапката и срамежливо му я подаде. Беше глупаво да крие от слънцето бляскавата си тъмна коса. Но след като той я нахлупи ниско над веждите, тя реши, че и така си е хубав.

Дрехите му бяха работни, но му стояха добре. Дългите му панталони покриваха добре краката. Винаги носеше черни ботуши, които стигаха до коленете. Ризата му беше от тъмносин памук, но коженото яке върху нея изглеждаше меко на допир. Беше вързал шарена кърпа под брадата си.

Уплашена, че може да забележи втренчения й поглед, Лидия побърза да сведе очи към ръцете му, които държаха поводите. Беше подгънал краищата на черните си кожени ръкавици, като по този начин изпъкваха силните му китки, обрасли с черни, гъсти косми. Държеше поводите с привидна отпуснатост, но беше достатъчно само едно едва забележимо подръпване, за да насочи конете вляво или вдясно. Ръцете му излъчваха огромна сила, но в същото време бяха способни и на нежност. Как ли беше галил жена си?

От тия мисли главата й се замая и тя побърза да насочи вниманието си към близките околности. Пред тях имаше около десетина фургона. Извърна глава да погледне зад себе си, но стисна здраво седалката, за да не падне. Куполът на фургона й пречеше да види какво става зад него, а я беше прекалено страх да се наведе настрани, за да погледне.

— Къде се намираме? — запита тя.

Местността беше хълмиста. Полски цветя покриваха моравата, скътана уютно сред зеленината на гъстата гора.

— На изток от Мемфис.

Рос беше възстановил душевното си равновесие, макар и не съвсем. Беше проклинал собствената си податливост, когато я беше видял да кърми сина му. Добре, че не беше смъкнала цялата горна част на роклята, както беше сторила предната нощ. Вместо това я беше разкопчала само до кръста. Въпреки отвращението си към нея, той беше развълнуван от мирното, благочестиво изражение на лицето й, от усмивката й, която извиваше ъгълчетата на устата й нагоре. Изражение, за което всеки мъж би дал много, за да го види върху лицето на жена си.