Защото те обичам

Рос дъвчеше яростно мустака, обикаляйки гневно около огъня.

— Колкото до роклята, само това успяхме да намерим за нея. Онази, в която я намериха момчетата ми, става само за парцали. Едва ли щеше да изглежда по-добре с нея. Беше разпрана по всички шевове.

Мама Лангстън сподави смеха си; мракът й помогна. А и мистър Коулман бе твърде зает с мислите си, за да забележи.

— Тя е измет и аз не желая повече да я виждам около себе си, или около сина си.

— Откъде си толкова сигурен? Не говори като такава, нали? Приказката й е градска, ако ме питаш. Обръщал ли си някога внимание как се носи? Колко е грациозна? И се храни съвсем възпитано. — Мама Лангстън го държеше за лакътя. Почти не му отстъпваше по ръст. Приближи още повече лицето си до неговото и му каза натъртено: — Изглежда отдаваш прекалено голямо значение на произхода и семейството. А аз не държа на това. За мен е важен самият човек, а не баща му и майка му. Но знаеш ли, мисля, че ще е по-добре да не бързаш толкова с преценката си за нея, защото може да се окаже дъщеря на някой, когото не би трябвало да оскърбяваш. Какво от това че момичето е загазило и е родило бебе. Случва се с мнозина. Обзалагам се, че и вие с мисис Коулман сте играли доста на криеница из сеното на баща й, преди да се ожените.

Устните на Рос отново се превърнаха в тясна бяла ивица.

— Виктория не беше такава — изрече той вироглаво.

Мама Лангстън избухна в гръмогласен смях, породен от думите му и от начина, по който ги беше изрекъл.

— Всяка жена се държи така с любимия мъж. А ако твоята не се е държала така, то е нейна грешка.

— Няма да слушам повече…

— Не дойдох тук, за да оскърбявам мъртвите — омекна Мама Лангстън.

Рос имаше вид на човек, страдащ прекалено дълбоко, и тя мислеше че се досеща за истинската причина за това. Зик се беше съгласил с нея. Бяха го обсъждали миналата нощ, когато си бяха легнали да спят само двамата във фургона; децата спяха отвън.

— Аз съм тук, за да ти напомня, че тази млада жена, без значение коя е и каква е била, спаси детето ти. Миналата нощ направи всичко, за да ти се отплати за подслона, който й оказа. Искаше да ти приготви хубава вечеря. — Последното не беше съвсем вярно. Идеята беше нейна, не на Лидия, но Мама Лангстън не изпитваше особени угризения да промени малко нещата, ако беше нужно. — А ти се държа като абсолютен дръвник, също като оная сбръчкана откачалка Уоткинс.

Тя раздвижи внушително рамене.

— Мисля, че трябва да бъдеш щастлив с това момиче до теб. Защото може накрая да й писне и да зареже и теб, и сина ти. Така че ако бях на твое място, щях да си направя някои изводи, мистър Коулман.

Тя се обърна царствено и потъна в мрака.

Рос седна отново край огъня и допи кафето си. Пламъците на лагерните огньове гаснеха един по един. Грижовни родителски гласове уговаряха децата да си лягат. Хората се прибираха на групички. Някои от тях заговаряха Рос, но той им отговаряше едносрично. Не беше склонен към словоохотливост и хората уважаваха правото му на уединение заради скорошната смърт на съпругата му.