Мечо Пух
- Автор: Милн Алан Александр
- Серия: winnie-the-pooh #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Славова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечо Пух». Краткое содержание книги:
— КАКТО — ВЕЧЕ — КАЗАХ — продължи Ийори високо и строго, — Както Вече Казах, преди да бъда прекъснат от най-различни Силни Звуци, чувствам, че всички…
— Ето го най-после! — извика Кристофър Робин радостно. — Подайте го на моето глупаво мече, той е за Пух!
— За Пух ли? — каза Ийори.
— Разбира се, за него! За най-доброто Мече в целия свят!
— Трябваше да се сетя! — въздъхна Ийори. — Все пак не бива да се оплаквам! Ех, и аз имам свои приятели! Вчера дори някой разговаря с мен. И миналата седмица ли беше, или още по-миналата Зайо се блъсна в мен и ми каза: „Прощавай!“ Така е! Животът е колело! Нещата се променят…
Никой не го слушаше, защото всички викаха:
— Отвори пакета, Пух!
— Какво е то, Пух?
— Сещам се какво е!
— Не, не знаеш!… — и други подобни полезни забележки.
Разбира се, Пух бързаше да отвори пакета, но внимателно, за да не скъса канапа, защото човек никога не знае кога ще му бъде Полезен канап! Най-после отвори пакета.
Когато Пух видя подаръка, щеше да падне — толкова беше учуден и доволен. Особена Кутийка с Моливи!
Имаше вътре моливи с буквата „М“ — значи за Мечо. Имаше моливи с „М.С.“ — значи за Мечо Спасителя. Имаше моливи с „Х.М.“ — значи за Храбрия Мечо. Имаше и острилка за моливите, и гума — за да изтриеш думите, които напишеш погрешно, и линийка — за да начертаваш линии, по които да ходят буквите, и сантиметри по линийката — за да можеш да видиш, когато поискаш, колко сантиметра е дълго нещо, и Сини, Червени и Зелени моливи, за да пишеш Специални Неща със синьо, червено и зелено. И всички тези прелестни неща лежаха в Особената Кутийка, където си имаха издълбано мъничко легло за всяко поотделно. И особената Кутийка щракваше, когато се затвори. И всичко това — за Пух!
— О! — каза Пух.
— О! Пух! — казаха всички освен Ийори.
— Благодаря! — изръмжа Пух.
А Ийори си казваше:
„Пособия за писане! Моливи и разни други глупости! Съвсем излишни, ако питате мен. Безполезни глупости!“
По-късно, когато всички казаха „Сбогом!“ и „Благодаря!“ на Кристофър Робин, Пух и Прасчо тръгнаха заедно за домовете си, замислени в златистия залез, и дълго вървяха мълчаливи.
— Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?
— Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?
— Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено.
— То е все същото! — каза той…
— И какво се случи? — попита Кристофър Робин.
— Кога?
— На другата сутрин.
— Не зная.
— Ще си спомниш ли и после да ни го разкажеш на мен и на Пух?
— Ако много искаш…
— Пух иска! — каза Кристофър Робин.
После въздъхна дълбоко, хвана Мечо за крака и го повлече след себе си към вратата. Преди да излезе, той се обърна и попита:
— Ще дойдеш ли при мен, докато се къпя?
— Може — казах аз.
— Кутийката с моливи на Пух по-хубава ли беше от моята?
— Съвсем еднакви бяха!
Той кимна и излезе… След миг чух Мечо Пух — бум… бум… бум… — да изкачва стълбата след него.