Мечо Пух
- Автор: Милн Алан Александр
- Серия: winnie-the-pooh #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Славова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечо Пух». Краткое содержание книги:
Алън А. Милн
Мечо Пух
На теб
Ръка за ръка
Кристофър Робин и аз
ти поднасяме днес тази книга.
Нали си учудена?
Нали я харесваш?
Нали ти за туй си мечтала?
Ето я! За теб е!
Защото те обичаме!
Въведение
Ако ти се е случвало да прочетеш някоя друга книга за Кристофър Робин, може би ще си спомниш, че по-рано той имаше един Лебед (или Лебеда си имаше Кристофър Робин — не знам точно как беше) и че той наричаше този лебед Пух. То беше отдавна и като се сбогувахме с Лебеда, ние си взехме името обратно, защото мислехме, че то повече няма да му трябва. И когато новото мече Едуард поиска едно галено, прекрасно име, име, което да вълнува и да е измислено само за него — Кристофър Робин изведнъж го нарече Пух. И така си остана.
Сега, когато вече обясних тази част от името му, ще обясня и другата.
Не е възможно да отидеш за по-дълго време в Лондон и да не посетиш Зоологическата градина. Има хора, които започват да я разглеждат оттам, където пише:
и с възможната най-голяма бързина минават край всички клетки… докато стигнат дотам, където пише:
Но умните отиват веднага и застават при най-любимото животно.
Така и Кристофър Робин: той отива право там, където са мечките, започва да шепне нещо на помощника на пазача и вратата се отключва, ние минаваме през някакъв тъмен вход, качваме се по стръмни стъпала, докато стигнем една специална клетка, тя се отваря, от нея се измъква нещо кафяво, космато, рошаво и с радостен вик: „О, Мечо!“, Кристофър Робин се хвърля в прегръдките му. Името на това мече е Мечо, което показва какво хубаво име е то за мечета. Смешното е само, че сега не си спомняме дали нашият Мечо е наречен първо Мечо, а после Пух, или първо Пух, а после Мечо. По-рано знаехме как беше, но сега вече сме забравили.
Тук Прасчо ме прекъсна с квичащия си гласец:
— А за Мен?
— Мое мило Прасенце — отговорих, — в цялата книга пише и за теб.
— Но за Пух повече! — изквича той.
Нали разбирате — Прасчо завижда, че за Пух има Голямо Въведение. Е, няма защо да отричаме: разбира се, Пух е любимецът. Но и Прасчо е герой много пъти, когато Пух го няма. Защото не е възможно да вземеш Пух незабелязано в училище, а мъничкият Прасчо може да се пъхне в джоба, където е голяма утеха да го чувстваш, когато не си много сигурен дали два пъти по седем е 12 или 22! Понякога той се измъква от джоба и наднича в мастилницата. По такъв начин става по-учен от Пух, но Пух няма Нищо против:
— Някои са умни, а някои не са — казва той.
И така си е!
А сега всички играчки се развикаха:
— Ами за Нас?
Затова най-добре е вече да престана да пиша Въведение, а да започна самата книга.
Глава първа,
в която се запознаваме с Мечо Пух, с няколко пчели и приключенията започват
Ето мечето Едуард слиза по стълбите… бум… бум… бум… с главата надолу зад Кристофър Робин. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин — само да можеше за минутка поне да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко. Тогава пък му се струва, че няма! Но както и да е, ето го вече долу, готово да ви бъде представено: Мечо Пух!
Когато за първи път чух името му, аз казах — както и вие сега се готвите да кажете: „Но той има козина!“
— Знам! — отговори ми Кристофър Робин.
— Тогава не можеш да го наричаш Пух!
— Не.
— Но ти го нарече така!
— Той е Мечо Пух! Не разбираш ли какво значи това?
— О, сега разбрах! — казах бързо.
Надявам се, че и вие вече сте разбрали, защото — все едно — това е единственото обяснение, което ще получите.
Понякога Мечо Пух обича да играе на нещо, когато слезе долу; друг път обича да седне тихичко пред огъня и да слуша приказки. Тази вечер…
— Хайде една приказка! — каза Кристофър Робин.
— Каква приказка? — попитах.
— Ще бъдеш ли така добър да разкажеш една на Мечо Пух?
— Разбира се! — казах. — Какви приказки обича той?
— За себе си! Защото той е от този вид мечки.
— Да, виждам.
— И така, бъди добър…
— Ще се опитам — казах аз.
И се опитах.
Едно време — отдавна, много отдавна, чак около миналия Петък — Мечето Пух живееше сам-само в една гора под името Сандерс.
(— Какво значи да живееш под име — попита Кристофър Робин.
— Това значи, че името е написано със златни букви над вратата и ти живееш под него.
— Пух не е много сигурен в това — каза Кристофър Робин.