Мечо Пух

Кристофър Робин седеше пред вратата на къщичката си и си обуваше Големите Ботуши. Щом видя Големите Ботуши, Пух вече знаеше, че ще има Приключение, затова бързо избърса меда от нослето си с опакото на лапата, приглади кожуха си колкото можеше по-добре, за да изглежда Готов на Всичко.

— Добро утро, Кристофър Робин — извика той.

— Здравей, Пух Мечо! Не мога да обуя тези ботуши!

— А, лошо!

— Ще бъдеш ли така добър да ме подпираш отзад, защото трябва да ги дърпам толкова силно, че падам по гръб.

Пух седна зад него, заби пети в земята и здраво се облегна на гърба му. И Кристофър Робин се облегна здраво на неговия. И тегли… и тегли… докато ги нахлузи.

— И това стана! — каза Пух. — Сега какво ще правим?

— Всички отиваме на една Експедиция — каза Кристофър Робин, като стана и се отърсваше. — Благодаря ти, Пух!

— На Екседиция ли отиваме? — каза жадно Пух. — Досега май не съм ходил на такова място. Къде е Екседицията?

— Експедиция, глупаво Мече! Има едно „пе“ по средата!

— О! — каза Пух. — Зная.

Всъщност не знаеше.

— Ще откриваме Северния Полюс.

— О! — каза Пух. — Какво е Северният Полюс?

— Нещо, което се открива! — каза Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.

— О! Разбрах! — каза Пух. — Нужни ли са мечки за откриването?

— Ами да! И Зайо, и Кенга, и всички вие! Това е Експедиция: да се наредят всички в дълга редица! Ти по-добре иди им кажи да се приготвят, докато прегледам дали ми е в ред пушката. Всички да носим Провизии.

— Да носим какво?

— Неща за ядене.

— О! — извика Мечо радостно. — Пък аз мислех, че каза Провизии! Отивам да им кажа.

И той хукна нататък.

Най-напред срещна Зайо.

— Здравей, Зайо — каза той, — ти ли си?

— Да кажем, че не съм — каза Зайо, — да видим какво ще стане тогава!

— Има съобщение за теб.

— Ще му го предам!

— Всички отиваме на Екседиция с Кристофър Робин.

— Какво е то, когато си вече там?

— Нещо като лодка, мисля — каза Пух.

— О! Такова нещо, значи!

— Да. И ще открием Полюс ли, Колюс ли… Каквото и да е, ще го откриваме!

— Ние ли? — каза Зайо.

— Да. И трябва да си вземем Про — неща за ядене, в случай че ни се прииска да ядем. Сега отивам при Прасчо. А ти ще кажеш на Кенга, нали?

Той остави Зайо и забърза към Прасчови.

Прасчо седеше на земята пред вратата на къщата си и весело духаше едно глухарче, за да узнае „дали това ще се случи тази година… догодина… някога или никога!“ И тъкмо разбра, че „няма да се случи никога“, и се мъчеше да си спомни какво нямаше да се случи, като се надяваше, че е било нещо неприятно, когато Пух пристигна.

— О, Прасчо — каза Пух възбуден, — отиваме всички на Екседиция с неща за ядене, за да открием нещо!

— Какво да открием? — тревожно попита Прасчо.

— Ами… нещо!

— Да не е нещо свирепо?

— Кристофър Робин не спомена за свирепо. Каза само, че има едно „пе“ по средата.

— Аз се боя само от зъбите им. Но щом Кристофър Робин идва с нас, от нищо не ме е страх.

Скоро всички бяха готови сред Гората и Експедицията тръгна. Начело вървяха Кристофър Робин и Зайо, следваха — Прасчо и Пух, после Кенга с Ру в джоба си и Бухала, след тях — Ийори и най-накрая — една дълга редица от приятелите и роднините на Зайо.