Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)». Краткое содержание книги:
Още като влезе в зиналата порта на Драгини, той разбра, че в къщата става нещо необикновено. На осветлените, с неспуснати завеси прозорци на гостната стая мяркаха се сенките на домашните; смутени гласове излазяха оттам, цялото жилище носеше печат на безпокойство.
На двора някой тичаше насреща му. В сумрака Стремски разпозна Драга.
Тя дойде при него и го улови за ръцете.
— Какво става у вас, Драго?
— Найдене, извини, че те обезпокоихме!… Голямо нещастие ни се случи!…
Смаян, стреснат, Стремски не знаеше какво да мисли.
— Какво има, за бога, Драго? Кажи ми! — извика той енергически.
— Голям кахър… Позор за нашата къща… Кака бегала!
— Светлина?
— Да, бегала на Гюргево.
— Та кога? Преди половина час беше на бала?
— Щом се върнала, отишла и се качила на парахода.
— И защо бегала?
— Ела вътре, ще узнаеш подробно. Мене ме е срам да ти отговоря… Чакат те с нетърпение тати и мама, и зетят.
В гостната стая, богато и пременено накичена, осветлена от скъпа бронзова лампа, той намери съвършена деморализация. Филович — человек петдесет и пет годишен, с едро грапаво лице, събудено, брада и коса прошарени, облечен в халат и по чехли — гълчеше нещо неразбрано, силно ядосан, позеленял; Драгина майка — жена възрастна, с длъгнесто подпухнало лице, с признаци на минала хубост, в модно скроений си чар бален фустан, с който още остаяше — разплакана, чупеше ръце безнадеждно. Голичев, също в редингота си, седеше мълчаливо на канапето, с ръце, немощно облегнати на колене, и с глава увиснала, като мъртвешка. Той приличаше на човек, зашеметен от един удар в темето.
Двегодишното му дете, стреснато от всичко това, което гледаше, седеше уплашено в краката на масата.
— Уредихме я, господин Стремски! Опозорихме се! За смях станахме… Видите ли какъв скандал в нашата фамилия? — вайкаше се Филович, убит от скръб.
— Каза ми Драга — отговори ниско Стремски.
— Викахме те, като наш най-близък приятел, да се разговорим, да ни помогнете с твоя съвет. На чужди хора не дръзнахме да обадим, от срам…
— Благодаря за доверието ви… Но обяснете ми едно нещо: защо е бегала госпожа Светлина? И при кого?
Тия питания се отнасяха главно към Голичева. Голичев не отговори нищо. Той си остаяше в прежнето омаяно и обезкуражено положение. Сякаш не се досягаше до него онова, което тъй вълнуваше другите.
— Бегала е при някой си руски офицер, при някой си маскара, Волски! — каза Филович. — Вижте какво билетче е изпуснала оная безумница, като е бързала — и той посочи на едно писъмце въз големия албом на масата.
Стремски взе записката и прочете следните редове:
„Дорогой Свет мой,
Я переменил адрес. Буду ждать тебя в гостиннице «Гривица». Спеши.